Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Кажи му, че си посрамил себе си и семейството си в Лабиринта, и вече не си достоен да стоиш сред мъже.
Абан кимна и бързо преведе. Зеленоземецът отговори и Абан предаде думите му.
– Той казва, че това не би трябвало да има значение. Никой не бива да пълзи като куче.
Ашан поклати глава.
– Странни разбирания имат тези диваци.
– Така си е – каза Джардир, – но ние не сме тук, за да обсъждаме отношението ни към кхафитите. Абан, можеш да вдигнеш ръце от земята.
– Благодаря ви, Първи воине – каза Абан и се надигна.
Зеленоземецът явно се отпусна, като видя това, и той, и стражът се отдръпнаха един от друг.
– Би се добре в нощта, Пар’чине – каза Джардир.
Абан бързо преведе.
Зеленоземецът се поклони и срещна погледа на Джардир, докато отвръщаше на гърления си език.
– За мен бе чест да съм сред толкова смели мъже – предаде Абан.
– Има ли други мъже от Севера, които да се борят като нас? – попита Джардир.
Зеленоземецът поклати глава.
– Моят народ се бие само когато се налага – или за да спасят своя живот, или понякога този на друг – каза Абан. Зеленоземецът се намръщи и добави нещо, след което се изплю на пода. – А понякога и това не правят – каза Абан.
– Те са страхлива раса, както казва Евджахът – допълни Ашан. Абан отвори уста и даматът го замери с бокал, който напои скъпите му копринени одежди с тъмен нектар.
– Не превеждай, глупако!
Зеленоземецът сви юмрука си, но не отмести поглед от Джардир.
– Какво те прави по-различен? – попита Джардир. Абан преведе, но зеленоземецът само сви рамене и не отговори. – Ти ли отряза ръката на каменния демон?
Зеленоземецът кимна.
– Когато бях малък – преведе Абан, – избягах от къщи. Когато слънцето залезе, направих кръг от защити и ме наобиколиха ядрони...
Джардир вдигна ръка.
– Ядрони?
Абан се поклони.
– Това е зеленоземската дума за алагаи, Първи воине – каза той. – Означава „тези, които обитават центъра“. И те като нас вярват, че бездната на Ний е в ядрото на Ала.
Джардир кимна и даде знак на човека да продължи.
– Същата нощ каменният демон ме нападна – превеждаше Абан – и в глупостта си аз тръгнах да му се подигравам, присмивах му се и подскачах наоколо. В следващия момент обаче се подхлъзнах и настъпих защита. Ядронът замахна и издра гърба ми, но успях да оправя защитата, преди да смогне напълно да премине кръга. Щом кръгът се възстанови, отсече и ръката му.
Ашан изсумтя.
– Невъзможно. Чинът очевидно лъже, Шарум Ка. Никой не би оцелял след удар от подобен звяр.
Зеленоземецът погледна Абан, но когато кхафитът не преведе, той се обърна към Джардир. Каза нещо и посочи Ашан.
– Какво каза свещеникът? – предаде Абан.
Джардир погледна Ашан и отново се обърна към зеленоземеца.
– Той каза, че ти си лъжец.
Зеленоземецът кимна, сякаш не бе и очаквал нещо друго. Остави копието си, надигна ризата си и се обърна с гръб към тях.
– Черното сърце на Ний – промълви Абан, пребледнял при вида на дебелите белези, които пресичаха гърба на човека. Бяха избледнели с годините, но нямаше съмнение, че бяха дело на далеч по-големи нокти от тези на който и да било пясъчен демон.
Зеленоземецът се обърна отново и погледна сурово Ашан.
– Още ли ме мислиш за лъжец? – преведе Абан.
– Извини се – промърмори Джардир.
Ашан направи дълбок поклон.
– Моите извинения, Пар’чин.
Зеленоземецът кимна, щом Абан предаде съобщението.
– И оттогава демонът те преследва, така ли? – попита Джардир.
Зеленоземецът кимна.
– Вече почти седем години – преведе Абан, – но един ден ще му покажа слънцето.
Джардир кимна.
– Защо не ни каза, че те преследва такъв мощен враг? Изложи града ми на опасност.
Зеленоземецът отговори и Абан се ококори. Каза му нещо, но зеленоземецът поклати глава и проговори отново.
– Не сте тук, за да си водите лични разговори, кхафите! – изкрещя Джардир и стана от трона. Дал’шарумите на вратата снижиха копията си и тръгнаха напред.
– Моите извинения, Първи воине! – извика Абан и отново притисна чело в пода. – Исках само да си изясня какво има предвид!
– Аз ще реша кое има нужда от изясняване – каза Джардир. – Следващия път, когато проговориш, без да ти е дошъл редът, ще ти отрежа палците. Сега преведи всичко, което се изговори.
Абан закима с готовност.
– Зеленоземецът каза: „Това е един обикновен каменен демон. Често се срещат на север и не съм си и помислял, че си струва да разказвам за личната ми вражда с един от тях“, на което аз отговорих: „Не може да не преувеличаваш, приятелю! Едва ли има два алагая с подобни размери“, и той каза: „О, не, в северните планини бродят много такива.”