Пустинното копие

Прииждащата вълнӚ от алагаи се блъсна яростно във воините, но щитовете им лумнаха и алагаите бяха отблъснати. Воините ревяха при съпротивата, а тези зад тях засилваха натиска и поддържаха жива ярката светлина между тях и демоните. Стоте бойци на Джардир бавно успяха да изтласкат демоните към портите.

– Задни редици! – извика Джардир и редиците, които бяха най-отзад, се обърнаха рязко, сключиха щитове и тръгнаха напред, откривайки широко пространство между предните и задните редици, където изкопните защитници можеха да работят. Елитните дал’шаруми пуснаха копията си и прехвърлиха щитовете на гърбовете си. От воинските си чанти извадиха лакирани керамични плочки. Двама защитници подредиха плочките по ширината на двора пред пробива. Другите двама взеха копията си и ги използваха като прави пръчки, за да изравнят плочките една с друга.

Джардир промуши пясъчен демон в окото – едно от малкото уязвими места на алагая. До него зеленоземецът намери друга слаба точка, като вкара върха на копието си в гърлото на ревящ демон. Между проблясванията на магията от пролуките в щитовете към тях замахваха нокти и те трябваше да се извъртат ту в едната посока, ту в другата, само и само да не бъдат разкъсани.

Докато приближаваха портата, Джардир се втрещи при вида на гъмжилото, събрало се отвън. Дюните сякаш бяха покрити с пясъчни демони, всичките напиращи да нахлуят в крепостта на врага си. Жила и канари се сипеха по алагаите, но снарядите като мидички, пуснати във воден басейн, бързо биваха погълнати.

Тогава защитниците дадоха сигнал и Джардир и хората му заотстъпваха.

– Друга нощ – закани се Джардир на демоните, които се сблъскаха с лумващата магия на керамичните защити. – Красия ще се бие и утре.

Обърна се и видя двора, в който се бе възцарило спокойствие. Останалите демони бяха избягали в Лабиринта.

– Съгледвачо! – извика Джардир, отдръпна се от хората си и след секунди Колив спусна стълба от стената и се втурна надолу да докладва.

– Вестите са зловещи, Първи воине – каза съгледвачът. – Маджах са се събрали в шесто, за да удържат по-голямата част от пясъчните демони, но из целия Лабиринт разпръснати племена се бият и малко от битките вървят добре. Гигантът броди дори още по-навътре и разделя цели отряди, докато си пробива пътя към главната порта. Току-що са го видели в осмо.

– Едва ли би могъл да се ориентира през всичките завои в Лабиринта – каза Джардир.

– Като че ли следва някаква диря, Първи воине – каза Колив. – Спира и души въздуха, а още не е изпуснал завой. Шепа пясъчни и огнени демони танцуват в краката му, но те не му пречат.

Джардир дръпна воала си, за да изплюе прахта от устата си.

– Върни се на стената и нареди на наблюдателите да ми начертаят пътека, за да събера разпръснатите отряди, докато стигнем маджах.