Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Задънена улица има два завоя навътре в десето – каза той.
– Знам го, Първи воине – отвърна защитникът и се поклони.
Джардир се обърна към Хасик и Шанджат.
– Дръжте демона под око. Не правете нищо, докато не видите, че портата отслабва. Ако това се случи, искам всеки човек в Лабиринта да тръгне срещу това чудовище.
Двамата воини удариха с юмруци по гърдите си и се поклониха. Джардир посочи тримата си най-добри защитници и те придружиха зеленоземеца до нишата. Когато и петимата се съгласиха, че защитите по стените и входа ще издържат, заложиха защитените камъни по местата им и ги покриха с брезент в пясъчен цвят, който би могъл бързо да се издърпа.
Джардир отново осъзна, че е впечатлен от северняка. Защитаването беше висше умение в Красия, запазено само за дамати и за отбрана шепа воини.
– Кой си ти? – попита той, но зеленоземецът само сви рамене, без да разбира.
Върнаха се в предните редици, където демонът продължаваше да атакува методично всеки сантиметър от портата, търсейки слабо място.
Джардир погледна гигантския алагай и страхът го прониза, но той беше Първия воин. Нямаше да моли друг да примами звяра.
Или аз съм Избавителя, или не съм – каза си той, опитвайки се да си повярва. Знаеше обаче, че Иневера лъже съвсем спокойно за почти всичко, така че защо да не е излъгала и за това?
Той се стегна, изрисува защита във въздуха и пристъпи напред.
– Не, Шарум Ка! – извика Хасик. – Аз съм твоята охрана! Нека аз примамя демона!
Джардир поклати глава.
– Смелостта ти ти прави голяма чест, но тази задача е само моя.
Зеленоземецът каза нещо и разсече въздуха с ръка, но вече беше късно да разшифроват загадъчните му послания. Джардир прегърна страховете си и закрачи към демона с викове, удряйки копието си в щита.
Демонът не му обърна внимание и продължи да блъска по портата.
Джардир се спусна към него и го намушка здраво в бронираната сгъвка на коляното, но съществото само размаха опашката си към него, както кон би отпъдил муха.
Джардир се отмести с танцова стъпка и залегна, а шипестият израстък профуча над главата му. Погледна копието си и видя, че върхът се е счупил.
– Камилска пикня – промърмори той и се върна в редиците, за да вземе ново копие от Хасик.
– Първи воине, вижте! – извика охраната му, сочейки нанякъде.
Джардир се обърна и видя как зеленоземецът крачи към демона.
– Глупак! – извика той. – Какво правиш?
Зеленоземецът обаче не даде никакъв сигнал, че е чул, пък камо ли разбрал. Спря точно извън обхвата на съществото и изкрещя.
Щом го чу, демонът спря нападението си, наклони глава и задуши въздуха. Обърна се, видя чина и чуждоземните му очи светнаха, различавайки го.
– Нийска кръв – промълви Хасик. – Познава го.
Звярът изрева мощно и го нападна, замахвайки с ноктите на здравата си ръка, но зеленоземецът бързо се хвърли настрани и се втурна към нишата клопка.
– Освободете пътя! – извика Джардир и воините му отстъпиха едновременно настрани, за да направят място. Когато демонът мина, Джардир се стрелна след тях, следван от всичките насъбрани воини.
Лабиринтът се тресеше под тежките стъпки на демона, а край него се вдигаха огромни облаци прах, които пречеха на воините да виждат зеленоземеца. Демонът обаче продължаваше да вие и да тича и Джардир предположи, че чинът все още води.
Направиха два остри завоя и на мъждукащата светлина на маслените лампи Джардир видя зеленоземеца да свива в нишата. Демонът го последва и изкопните защитници изскочиха от укритието си, за да разкрият магическите знаци.
Каменният демон изрева победоносно срещу приклещената си жертва и ѝ се нахвърли, а зеленоземецът се обърна и се стрелна право към звяра.
Магията лумна и ноктите на грамадния демон се плъзнаха по щита на чина. Ударът повали човека, но той бързо се претърколи и отново застана на крака като котка, отскачайки надалече от демона, преди чудовището да успее да се отдръпне и да го нападне отново.
Защитите бяха разбулени, но Джардир забеляза веднага, че демонът е стъпкал един от ключовите защитени камъни, докато е минавал с тежките си крачки. Защитата бе непоправимо строшена.
Зеленоземецът също я съзря. Джардир очакваше от него да се изстреля навън от нишата, преди демонът да успее да се обърне, но севернякът отново го изненада. Той посочи счупената защита с копие, изкрещя нещо на гърления си език и пак се обърна към алагая.