Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Малко по-късно цветът на нощното небе потъмня и с това предизвести идването на утрото. Каменният демон също го усети и се изправи, сякаш за да се съсредоточи. Джардир бе виждал това хиляди пъти, но никога не му омръзваше. След миг демонът щеше да осъзнае, че каменните плочи под посипания с пясък под на Лабиринта му пречат да намери път към бездната на Ний в ядрото на Ала. Щеше да запищи и да се замята, да задраска по защитите, но тогава слънчевите лъчи щяха да го хванат и светлината на Еверам щеше да го изпепели.
Алагаят наистина запищя, но в този момент направи нещо, което Джардир досега не бе виждал. Зарови в калта и пясъка по пода на Лабиринта и намери гигантските каменни блокове, които лежаха там от векове. С единствената си ноктеста ръка демонът заби по камъка и отчупи огромни парчета от него.
– Не! – извика Джардир. Зеленоземецът също крещеше и роптаеше, но от това полза нямаше. Много преди слънцето да се издигне достатъчно високо, за да го застраши, създанието се бе плъзнало обратно в бездната.
* * *
Иневера вече ги чакаше, когато те докуцукаха обратно до тренировъчните площадки. Щом видя безжизнената му ръка, Иневера се обърна към Хасик.
– Заведи го в двореца – каза тя. – Завлечи го, ако се противи.
Хасик приведе глава.
– Както заповяда дама’тингата.
Джардир се обърна към Шанджат, докато Хасик го дърпаше.
– Нареди да намерят Абан и да го доведат тук. Когато пристигне, придружи него и зеленоземеца до залата за аудиенции.
Шанджат кимна и изпрати бързоходец. Джардир и Хасик се отправиха към двореца, но още не бяха стигнали стълбите, когато видяха, че тренировъчната площадка гъмжи от дама’тинги, които обгрижваха ранените, и от жени, оплакващи липсващите съпрузи и синове.
Бяха следвани от дамати, които бързо отделиха своите съплеменници от масата шаруми, върнали се от Лабиринта. След секунди силата, която се бе изправила обединена в нощта, се раздроби, както ставаше след всеки изгрев.
Джардир не бе изкачил и половината стълби към двореца си, когато пристигнаха паланкините. Всичките дванайсет дамаджи и самият Андрах, които тежаха на гърбовете на ний’дамати и бяха заобиколени от най-верните си духовници.
Джардир спря намясто с ясното съзнание, че няма травма на света, която да е по-важна от пълния му отчет за проклетата нощ. Но какво щеше да им каже? Бе изгубил поне една трета от воините на Красия, а добро оправдание нямаше.
– Какво се случи? – попита гневно Андрахът, спускайки се към него. Иневера веднага застана до Джардир, но на дневна светлина, с дамаджите зад гърба му и при подобен провал от страна на Джардир, Андрахът нямаше да се укроти дори от нейното присъствие.
Дори след всичките тези години видът на дебелия мъж изпълваше Джардир с омраза и погнуса. Но денят, който Иневера бе предрекла, когато той щеше да го набоде на копието си и да му отреже мъжествеността, сега му изглеждаше невъзможен. Джардир щеше да извади късмет, ако днес не свършеше като кхафит.
– Снощи имаше пробив във външната порта – каза Джардир, – който допусна врага в Лабиринта.
– Загубил си портата? – настоя Андрахът.
Джардир кимна.
– Загубите? – попита Андрахът.
– Все още ги броят – отвърна Джардир. – Най-малко стотици. Вероятно хиляди.
Дамаджите си зашепнаха разгорещено. Из целите тренировъчни площадки и шаруми, и дамати внимателно наблюдаваха сценката.
– Ще набуча главата ти на копие над новата порта! – закани се Андрахът.
Преди Джардир да успее да отвърне, Хасик застана пред него, просна се в краката на Андраха и притисна глава в стълбите.
– Какви ги вършиш, глупако? – каза Джардир настойчиво, но Хасик не му обърна внимание.
– Моля за извинение, мой Андрах – каза той, – но това не бе по вина на Първия воин. Без Ахман Джардир всички щяхме да загинем в нощта!
Насъбралите се воини замърмориха в съгласие.
– Той ме извади от демонска яма! – извика един.
– Първият воин поведе атаката, която спаси отряда ми – обади се друг.
– Това не обяснява как въобще е загубил портата! – развика се Андрахът.
– Снощи Алагай Ка нападна стената – обясни Хасик. – Улови камък от каменометите ни, метна го обратно и така счупи външната порта. Само заради бързата реакция на Първия воин не бяхме напълно заличени.
– В Последната четвърт сме, но Алагай Ка не е нападал Красия от повече от три хиляди години – намеси се Дамаджи Амадеверам.