Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Колив удари юмрук в гърдите си, изтича при стълбата си и отново се покатери на стената. Джардир се обърна, за да събере хората си, и забеляза как зеленоземецът се опитва да каже нещо на защитник, размахвайки оживено ръце, докато воинът го гледаше объркано.
– Ний е силна през тази Последна четвърт – извика Джардир и привлече вниманието на всички, – но Еверам е по-силен! Трябва да вярваме в него, за да оцелеем до изгрев слънце, иначе цялата Ала ще бъде погълната от чернилото на Ний! Покажете на алагаите какво означава да се изправят срещу воините на Пустинното копие и бъдете сигурни, че Раят ви очаква!
Той прониза въздуха с копие, шарумите последваха примера му и нададоха оглушителен рев, щом той ги поведе навътре в Лабиринта.
* * *
През цялата нощ хората на Джардир нападаха демонски орди, изтласкваха ги в защитени ями и се свързваха с оцелелите от разпръснатите отряди. Имаше зад гърба си повече от хиляда воини, щом се присъединиха към маджах, които удържаха тесния коридор за шесто ниво.
Хората на Джардир нападнаха яростно в гръб редиците на алагаите, като използваха магическите си щитове, за да ги разделят и да си проправят път. Маджах разтвориха стената от щитове и хората на Джардир се вляха в тях така гладко, сякаш бяха на учение в шараджа.
– Докладвай – каза Джардир на един от маджахските кай’шаруми.
– Държим фронта, Първи воине – рече водачът, – но няма как да изтласкаме алагаите в ямите.
– Недейте тогава – каза Джардир. – Защитниците да запечатат нивото. Оставете стотина от най-добрите си воини на стража и тръгнете към източната страна на седмо, за да подкрепите баджин.
– Вие къде отивате? – попита кай’шарумът.
– Да намерим гиганта и да го изпратим обратно в бездната на Ний – отвърна Джардир, събра всички, които маджах можеха да прежалят, и потегли към градските порти, молейки се да не е закъснял.
* * *
Едноръкият каменен демон стоеше пред главната порта към града и блъскаше по защитите. Огромни магически искри озаряваха нощта, а бумтежите кънтяха из целия град, но древните защити удържаха безусловно на нападението. Демонът изрева в безсилната си ярост.
Воини го нападаха в краката, мушкаха го с копия от здрава пустинна стомана, но демонът остана невредим. Джардир видя как алагаят почти небрежно замахва с опашка и размазва щитове, натрошава копия и запраща смели воини във въздуха.
– Еверам да ни пази – прошепна Джардир.
– Поне портата май се държи – каза Шанджат.
Джардир изсумтя.
– Но ще издържи ли до изгрев? Можем ли да поемем този риск?
– Имаме ли избор? – попита Шанджат. – Дори скорпионите не могат да пробият кожата му, а е прекалено голям, за да го подмамим в демонска яма. Главата му ще стърчи!
– Глупости, това е просто един голям демон! – каза Хасик. – Ако съберем достатъчно воини, можем да го свалим и да му вържем ръцете.
– Ръката – поправи го Шанджат. – Така ще изгубим много воини, а и няма гаранция, че ще се получи. Досега не съм виждал толкова силен алагай. Страхувам се, че това е самият Алагай Ка, дошъл с Последната четвърт.
– Абсурд – каза Джардир, който гледаше към демона, докато лейтенантите му спореха. Еверам ми е свидетел, ще намеря начин да те убия – закле се той наум.
Тъкмо щеше да заповяда да нападнат с надеждата, че само с числено превъзходство ще сломи създанието, когато един от изкопните му защитници дотича при него.
– Моите извинения, Първи воине, чинът има план – уведоми го човекът. Джардир се обърна и видя как зеленоземецът трескаво се опитва да предаде идеята си с жестове в оживен разговор със защитниците.
– Какъв е? – попита Джардир.
– Да не би да му се доверим и сега? – подметна Хасик.
– А ти имаш ли план, който да не включва безразсъдното ни изтребване, докато атакуваме пръкналото се от бездната изчадие? – попита Джардир. Хасик замълча и Джардир отново се обърна към защитника. – Какъв му е планът?
– Чинът разбира от магически знаци – отвърна той.
– То се знае – промърмори Хасик. – От какво друго да разбира един чин, като цял живот се крие зад защити?
– Мълчи – сопна му се Джардир.
Защитникът пренебрегна счепкването.
– Зеленоземецът има защитени камъни, които ще хванат съществото, ако го примамим да влезе в задънена улица и разкрием защитите. Защитата за каменен демон прилича на тази за пясъчен. Стените на Лабиринта ще послужат за яма, докато изгрее слънцето.
Джардир взе защитените камъни и ги разучи. Наистина съдържаха защити, близки до тези за пясъчните, но символите бяха по-големи, под по-различен ъгъл и една от линиите им бе прекъсната. Проследи ги с пръст.