Работилницата на дявола

28. Калният демон

Фанън Кинкейд чу, че Клив Робъртсън крещи, и го видя да се мята във водата. После от тинестото дъно се надигна някакво кално същество — тъкмо то бе нападнало последователя на Преподобния.

Фанън извади деветмилиметровия си пистолет и се прицели в боричкащите се тела, но не можа да различи кой кой е, затова не стреля.

— Нещо сграбчи Клив — извика някой.

В същия миг Фанън ясно видя гологлавия кален мъж. Устата му беше отворена в безмълвен писък. Приличаше на демон от ада. По лицето му се стичаше кръв. Изражението му беше измъчено. Кинкейд натисна спусъка, но пистолетът засече. Гологлавият стреля два пъти към тях и Фанън изпадна в паника, че Демил може да бъде ранен.

— Заведете доктора в лодката! — извика Кинкейд на хората си.

Декстър Демил тромаво газеше в плитките води и когато чу изстрелите, изкрещя. Един от скитниците хвана мършавия учен за ръката и го повлече към частта от пристана, останала невредима след пожара — бетонната подпора я бе предпазила от експлозията. Там бе завързана петметрова метална лодка. Фанън бутна Декстър в нея и скочи вътре заедно с тримата оцелели членове на Християнския хор, които бе взел със себе си за акцията.

— Тръгвай — извика Кинкейд, решил да остави Клив на калния демон, който се бе надигнал от дълбините на езерото и го бе сграбчил.

— Не можем да го оставим! — извика Рандъл Рейдър. Калният демон и Клив бяха изчезнали под водата.

— Той е в Божиите ръце. Тръгвай! — заповяда Фанън на Робърт Вейл, който седеше на кърмата.

Робърт Вейл беше човекът, който бе удрял мотора с чук. Освен мускулестото, жилаво тяло и сплетените коси, най-отличителните му черти бяха двете татуировки на лицето — „Шибай се“ на дясната страна на челото и „Яж лайна“ на лявата. Робърт Вейл дръпна въжето на стартера и моторът запали. Той хвана ръчката и насочи лодката към мястото, където се бяха боричкали Клив и окървавеният гологлав призрак.

— Раса и вяра! — извика Фанън.

Скоро стигнаха до средата на езерото. Кинкейд се запита кой или какво бе изскочило от дълбините и бе сграбчило Клив. Гологлавият не се беше показал над повърхността. Фанън бе извадил деветмилиметровия си пистолет и се бе прицелил право в калния демон от езерото. Но оръжието бе засякло. Дали това беше знамение? Дали от вулканичното езеро, простиращо се до преддверията на ада, не бе изскочил дяволът на нечистите раси?13 Фанън вярваше, че знаменията са послания от Бога. Похищението на Клив беше послание. Калният звяр от езерото беше доказателство, че враговете на Господ от нечистите раси се опитват да осуетят мисията му. Господ му казваше да побърза. Фанън прогони тези мисли и насочи вниманието си към треперещия учен, който се бе свил на пейката в средата на лодката.

— Къде е мястото? — попита Фанън.