Работилницата на дявола

— Какво има? — попита Бъди.

— Не знам.

Сетивата на Крис трептяха.

В джипа настъпи тишина, изпълнена с напрежение. Стейси и Бъди чакаха Крис да им каже какво става. Нервите на Крис бяха обтегнати. Той се почувства глупаво. После, за да прикрие смущението си, отвори вратата и слезе.

— Какво има, по дяволите? — нетърпеливо прошепна Бъди.

— Не знам. Понякога имам предчувствия — отговори Крис. Чувстваше се глупаво, но Бъди с лекота прие това като мъдрост.

— Ще огледам района — прошепна Крис и тръгна. Беше убеден, че „бойното усещане“ е предизвикано от поразената му от алкохола нервна система. Отдалечи се от джипа, смъкна ципа на панталона си, за да пусне една вода, и отново се вцепени. Този път усещането беше по-ясно изразено. Инстинктите го предупреждаваха. Той застана неподвижно, ослуша се и долови различните звуци на нощта — вятър, насекоми, птици. Хора? Не знаеше какво е събудило бдителността му. После изпразни пикочния си мехур. В училище „Змиеядец“, където го подготвяха за оцеляване, бе научил, че над водните пространства звуците се чуват надалеч. Крис безшумно вдигна ципа на панталона си и предпазливо тръгна към езерото.

Усети предишната тръпка от подготовката си в специалните сили, но слабо и неясно. Сетивата му бяха недостатъчно изострени и мудни. От осем години не беше ходил на разузнаване. Спомни си един случай, когато двамата със сержант Том Килбрайд се бяха изгубили и се натъкнаха на бивак на Републиканската гвардия, разположен в пустинята. Крис наруши заповедите, приближи се и пусна самонасочваща се сигнална ракета, после се оттегли и поиска въздушна тревога. След две минути от палубата на самолетоносача „Конститюшън“ излетяха шест изтребителя „Ф-16“. Крис и Том още се оттегляха от огневата зона, когато изтребителите се снишиха и започнаха да стрелят. Двамата нямаха време да избягат, затова се заровиха в пясъка. Войниците на Републиканската гвардия изпаднаха в паника и се разбягаха. Крис и Том откриха огън. Килбрайд бе покосен, когато един от иракчаните го улучи от десет крачки разстояние преди Крис да успее да стреля. Крис бе станал причина да убият Том, защото бе преценил обстановката погрешно. Същата нощ той се напи. Изпитваше вина заради смъртта на Том, но войната се нуждаеше от герои, особено от сухопътните сили. Крис получи Сребърна звезда за храброст под обстрел, а Том — гроб на бойното поле.

Крис мразеше медала. Отказа да го носи и го изхвърли в боклука. Баща му писа до морската пехота, получи друг медал и го окачи в кабинета си над барчето, до снимката на Крис, който вкарва гол. Това бяха победите на Ричард Кънингам. Но Крис се чувстваше душевно опустошен и объркан.

Излезе от гората и видя езерото. Всичките му сетива бяха нащрек. Той приклекна до водата и се огледа. Погледът му бавно обходи периметъра на сто и осемдесет градуса, търсейки нещо, несъвместимо с пейзажа — отблясък на метал на лунната светлина, звук, миризма. Всичко, което би могло да издаде местоположението на противника. Отново изпита недоверие към бдителността на нервната си система и отново се почувства глупаво, защото се опитваше да се убеди, че въпреки трите години на пиянство и недохранване сетивата му още са изострени. После, почти без да разсъждава, бавно тръгна покрай езерото. Движеше се безшумно и стъпваше леко. После отново, без да знае защо, изведнъж се вцепени. Нещо не беше наред. Той напрегна слух. До обонянието му достигна миризма на борови иглички. Това парче земя бе избегнало опустошителния пожар. Крис усети аромата на влажна пръст и чу лекото ромолене на вълните, плискащи се в брега. Продължи да стои неподвижно — питаше се какво е изострило бдителността му. И изведнъж се сети. Тишината. Хорът на нощните насекоми бе секнал. Някакъв непознат звук ги бе уплашил. Крис осъзна това едва когато насекомите отново започнаха да жужат.