Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Те са убили и четиригодишната дъщеря на господин Кънингам. С произведения в Съединените щати пиридостигмин, част от коктейла от химични оръжия, използван в Ирак по време на войната в Персийския залив и пренесен обратно в Щатите от някои от войниците. А сега убиха и единствения ви син. Няма да се откажем, докато не докажем, че всички тези хора са били убити.
Бъди Бразил изведнъж усети, че го обземат непознати чувства. Докато караше към моргата, му се искаше да плаче или изобщо да покаже някаква реакция от смъртта на Майк, но не можа. После в кошмара, когато Майк падаше, Бъди разбра, че е изгубил нещо много важно, и бе плакал насън, макар и подсъзнателно. Сега изпитваше вина и изгарящ, безумен гняв.
Освен това знаеше, че повече не може да живее като страхливец. Предпочиташе да умре, отколкото да продължава така. Страхът бе погълнал самопрезрението му. Когато Майк се роди, той не го прие — направи го едва когато му показаха анализите на ДНК. А сега беше покрусен от смъртта му.
— На километър и половина оттук има болница. Да отидем да изследват кръвта ми — тихо каза той. — И после, ако искате, ще дойда с вас. Може да вземем частния ми самолет.
Това бяха първите му смислени изречения, откакто дойдоха гостите. В устата си вече не усещаше тръпчиво-сладникавия вкус на клисав черен хляб.
26. Завръщане във Ванишинг Лейк
— Добре че мога да тегля кредит — измърмори Бъди Бразил, докато преглеждаше пощата си, сетне блъсна настрана купчината и погледна през прозореца на самолета си „Гълфстрийм III“.
Току-що бяха излетели от летище Ван Найс и вляво се виждаше планината Сан Гейбриъл. Както обикновено, въздухът беше мръсен — нещо характерно за Лос Анджелис — и отвисоко всичко изглеждаше миниатюрно. Бъди отмести поглед от прозореца. Високият мъж с обръснатата глава и с името на футболния полузащитник седеше на плюшеното канапе и гледаше скъпите контролни уреди на седалките, сякаш беше бедняк, опитващ се да уцели правилната вилица в ресторант с пет звезди. Бъди обожаваше великолепния си самолет. Дървените части бяха лакирани и блестяха. В пътническия салон имаше три видеоекрана, барче, кухня и прелестна униформена стюардеса — казваше се Кармен Делука и бе една от бившите проститутки на Хайди. Миналия май Кармен бе арестувана три пъти за проституция и бе решила да се откаже от този занаят. Бъди й бе дал работа на новия си „Гълфстрийм III“, който бе боядисан в черно и на опашката имаше надпис „БУНТАР“.
Бъди стана. В същия миг Стейси Ричардсън излезе от тоалетната и седна на канапето до Крис Кънингам. Дори с каубойските си ботуши Бъди стоеше в самолета, без да навежда глава. Но Крис Кънингам беше твърде висок, за да извърши този подвиг. И това дразнеше Бразил.
— Искам да ти покажа нещо — каза Бъди, извади от джоба си позлатен ключ, отключи шкафа и измъкна колт „Питон“, после завъртя револвера на пръста си като стрелец в евтин уестърн.
— Само по-полека — каза Крис. — Зареден ли е?
— Естествено — отговори Бъди, като продължи да размахва револвера и се прицелваше на разни места в пътническия салон.
— Извади патроните, моля те.
Крис гледаше револвера като човек, който много пъти е заставал пред дулата на оръжия.
— Не се тревожи, Крис. Знам какво правя.
Бъди се намираше на позната територия. Той често размахваше оръжия, за да уплаши някого и да утвърди мъжката си себичност.
— Ако знаеше какво правиш, Бъди, нямаше да размахваш така заредено оръжие — настоя Крис и стомахът му се сви от познато чувство.
— Разбирам защо си малко нервен — рече Бъди и безгрижно насочи револвера към него, — но аз имам разрешително. Специалист съм. Нищо не те застрашава.
И освободи предпазителя.
Крис скочи от канапето, сграбчи китката му, изви я наляво и махна пръста му от спусъка. В същото време се завъртя, хвана протегнатата му дясна ръка, изви я и взе колта. Това беше хватка, която бе научил в специалните сили. Навремето я правеше толкова бързо, че никой не виждаше какво става. Сега, когато рефлексите му бяха забавени, движенията му му се сториха непохватни и опасни. Ако Бъди беше майстор и наистина знаеше какво прави, Крис щеше да е мъртъв. Той махна оптическия мерник, отвори барабана и изсипа в шепата си шестте патрона.