Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Тръгна бавно, избрал безопасността пред бързината. След като извървя около четиристотин метра покрай езерото, чу далечен звук на метал. Ритмично тракане. Запълзя по корем и на бледата лунна светлина видя изгорялото пристанище, където допреди няколко дни се намираше ресторант „Кофа и стръв“. Няколко кедъра се извисяваха към небето — овъглено напомняне за безумието през онази нощ. Крис се промъкна към водата и безшумно нагази в езерото.
Леденостудената вода намокри дрехите му и го смрази като обещание за смърт. Той протегна ръка, взе от дъното шепа кал и намаза главата си, после се потопи до шията. Хващаше се за тревите и мъха и се придвижваше безшумно, като внимаваше да не предизвиква вълни. Отчаяно се опитваше да възвърне остротата на сетивата си от бойните години и чувството, че не е гост в околната среда, а част от нея. Но вместо това се чувстваше тромав и непохватен натрапник, бавен, шумен и лесно забележим. Потопи се до ушите, отказвайки се от възможността да чува, за да се скрие по-добре. Над водата се показваха само носът, очите му и намазаното с кал теме.
Когато се приближи до изгорелия пристан, видя, че ритмичното тракане идва от човек, който стои в малка лодка, завързана за нисък пилон. Мъжът лекичко удряше с чук по мотора, като изглежда, се опитваше да извади нещо, което го бе повредило, вероятно отломка от експлозиите. Крис спря и надигна глава, за да изтръска водата от ушите си, и изведнъж чу, че в мрака зад него шепнат мъже. „По дяволите! — помисли той. — Изобщо не ги чух.“ Бе се промъкнал покрай тях, без да ги забележи — грешка, която никога не би направил в дните си на рейнджър.
— Мисля, че го оправих — тихо каза мъжът с чука.
— Добре — отговори друг от брега. — Тръгваме. Крис беше между тях.
Четирима мъже нагазиха в езерото на десетина крачки от мястото, където стоеше Крис, и той бързо се потопи под водата.
Докато се придвижваше към лодката, единият от мъжете се спъна в него и извика:
— Какво е това, по дяволите?
Крис протегна ръка, сграбчи го за колана и го дръпна под водата. Бе обучаван в екип за подводно унищожение и навремето притежаваше отлични умения за оцеляване при тези условия. Опита се да възседне мъжа, но онзи стъпи на дъното и се изтласка, като го повлече със себе си. Когато се показаха над повърхността, мъжът удари Крис по лицето с пистолета в дясната си ръка. Крис залитна, но успя да избие оръжието от пръстите на мъжа, после увисна на него, за да не падне. Пистолетът се заклещи между двамата. Сбиха се в дълбоката метър и двайсет вода. Другите скитници се втурнаха да помогнат на другаря си.
Пистолетът се плъзгаше между телата им. Крис спусна ръка и като по чудо го хвана, обърна се и стреля два пъти по атакуващите мъже, сетне удари нападателя си с дръжката на пистолета, сграбчи зашеметения скитник и го натисна под водата. Жертвата му започна да се дави. Крис чуваше гласовете на скитниците, но не разбираше думите. Повлече мъжа все по-навътре в езерото — вече действаше само инстинктивно. Скитникът се съвзе, започна ожесточено да се съпротивлява и надигна глава да поеме въздух. После извика:
— Помощ! Помогнете ми!
Крис отново натисна главата му под водата. Докато служеше в екипа за подводно унищожение, веднъж бе издържал без въздух три минути и половина. Но тогава беше в страхотна форма, а сега представляваше физическа развалина… Усети, че жертвата му се мята в предсмъртни гърчове. Но и той не издържаше повече. Белите му дробове щяха да се пръснат. Той се показа за миг над повърхността, пое въздух и чу вик: