Работилницата на дявола

Бъди не бе виждал жена с по-заплашителен поглед.

— Само исках да знам как ще го направим.

— Все ще измислим нещо. Съпругът ми умря, опитвайки се да спре тези убийци. Ако прионът е в Демил и му го взема, ще мога да докажа какво са правили тук. Но без приона не мога да докажа нищо. Ще хвана копелетата, които убиха Макс, затова или стой в колата и си затваряй устата, или слез и върви пеша. Но вземи решение веднъж завинаги и престани да хленчиш!

Бъди се размърда неспокойно, сякаш понечи да отвори вратата и да слезе, но в следващия миг някакво невидимо въже го задържа на седалката. После отново се чу свирката на влака.

— По дяволите! — викна Стейси, включи на скорост и рязко потегли. Изпод гумите се разхвърчаха камъчета.

Джипът се стрелна към следващия хълм и се насочи към опожарена поляна.

От време на време колелата затъваха в дупки и Стейси трябваше да превключва на двойно предаване, за да излезе от тях. На около километър и половина се видяха фаровете на влака.

— Крис? — попита тя и той я погледна, но не пророни дума. — Влакът идва. Трябва да ни кажеш какво да правим. Те ще се измъкнат!

Крис продължаваше да мълчи.

— Какво ти стана, по дяволите? — извика тя.

— Не знам какво да направим — най-сетне отговори той.

Крис й бе разказал за мъжа, когото бе убил в езерото, и после жизнените му функции сякаш спряха.

Стейси превключи на по-ниска скорост и започна да изкачва хълма, опитвайки се да изпревари влака. Когато стигнаха до хребета, видяха на лунната светлина четирийсетина мъже и жени, приклекнали на насипа край железопътната линия на около четиристотин метра от тях. Един от тях видя джипа и го посочи.

— Угаси фаровете — тихо каза Крис.

— Какво?

— Угаси фаровете и не спирай. Ще стрелят по нас.

В същия миг джипът се разтресе и чуха пронизителното свистене на рикоширащи куршуми. След секунда се разнесе автоматичен откос.

Стейси угаси фаровете и подкара по билото на хълма.

Прозвучаха още няколко изстрела. Предната дясна гума се спука.

— Слезте от колата! — заповяда Крис.

Двамата със Стейси изскочиха навън. Бъди реши да остане в джипа и се сви на пода. Крис се върна, отвори вратата и изкрещя:

— Слизай, по дяволите!

— Тук е по-безопасно.

— Колата ще се запали. Те стрелят с бронебойни куршуми. Слизай!

Той сграбчи Бъди и го измъкна навън. Тримата хукнаха по хълма, но лунната светлина ги озаряваше, затова Крис намери прикритие зад няколко скали.

Локомотивът мина покрай мястото, където се криеха членовете на Християнския хор, за да не ги види машинистът.

— Ще избягат — каза Стейси.

Крис се бе облегнал на скалата. Ръцете му трепереха, мускулите му конвулсивно потрепваха. Той се обърна и повърна стомашен сок.

— Какво правиш? — отвратен попита Бъди. — Само как вони! Драйфаш, защото те е страх, нали?