Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Мощни патрони — тихо каза Крис. — На какъв лов ходиш с тях? За носорози?
Пусна патроните в джоба си и върна празния револвер на Бъди. Краката му трепереха. Изуми се, че е станал толкова бавен. „Какво правя? — запита се той. — Мястото ми не е тук. Ще предизвикам смъртта на всички ни.“
— Мили Боже, как го направи? За секунда ми отне проклетия револвер.
Бъди се възхищаваше на всеки мъжествен подвиг, който не можеше да възпроизведе. И докато Крис се проклинаше за лошото изпълнение, Бъди го класира няколко места по-нагоре в скалата си за мъжественост.
— Крис е бил рейнджър в Делта Форс. Награден е със Сребърна звезда за храброст — каза Стейси.
Бъди я погледна.
— Не е трудно за вярване. Не бях виждал човек да се движи толкова бързо. Сега ще ви покажа нещо друго.
Бъди отново се приближи до шкафа и извади още едно заредено оръжие — този път изработен по поръчка пистолет „Берета“ — и внимателно го подаде на Крис.
Стейси си помисли, че двамата приличат на хлапета, които се перчат с играчките си.
— Знаеш ли какво е това? — попита Бъди.
— Берета модел 93К, девет милиметра, пълнител за двайсет патрона, селектор за единична и автоматична стрелба. Имаш ли патрони за него?
— Разбира се — ухили се Бъди. — Страхотен си по оръжията.
Той протегна ръка и извади ръчно изработени ръкохватка и приклад, които, прикрепени към оръжието, го превръщаха в картечен пистолет.
Крис започна да получава киселини. Изпитваше отчаяно желание да пийне. „Висшата сила — помисли той. — Служи на отмъщението. Търси правосъдие за онова, което направиха на Кениди.“
Бъди извади снайперова пушка „Хеклер и Кох“ с телескопичен мерник „Цайс“ и пълнител за двайсет и два патрона и я даде на Крис, който извади пълнителя.
— Никой ли не ти е казвал да не държиш заредени оръжията си, Бъди?
— Искам винаги да съм готов.
— Самолетът може да попадне във въздушна яма или на силно въздушно течение и някое от тях да гръмне. Остави ги незаредени.
Ръцете на Крис видимо трепереха. Искаше му се да не беше тръгвал.
Бъди изпълни нареждането му. Крис бе поел командването.
Самолетът се насочи на югоизток, прелетя над Аризона и Ню Мексико и стигна до Тексас. По пътя Стейси разказа на Бъди и Крис всичко за случилото се във Ванишинг Лейк и Форт Детрик и завърши със странното поведение на адмирал Зол в щаба на Първи батальон за сателитни комуникации. Сетне показа на Бъди снимка на мъжа със сребристобелите коси, който хладнокръвно бе застрелял двамата войници на бейзболното игрище.
— И кой, мислите, че е той? — попита Бъди.
Крис му разказа за легендарния скитащ проповедник и армията му от убийци и религиозни фанатици на име „Пътници по товарните влакове на Америка“, които бяха пленили Декстър Демил.
След два часа самолетът започна да се снишава. Крис Кънингам бе заспал на канапето. Стейси и Бъди изиграха няколко ръце джин руми и завършиха наравно.
Щом чуха, че колесникът се спуска, събудиха Крис и след секунди кацнаха на летището в Уейко, Тексас.
Бъди бе казал на пилотите да се обадят за превозно средство под наем и пред сградата на летището ги чакаше голям джип „Шевролет Блейзър“.
— Да вземем ли оръжията? — попита той.
Крис кимна, без да каже нищо. Изглеждаше обезпокоен и това разтревожи Бъди. Щом един герой със Сребърна звезда се притесняваше, положението явно беше по-лошо, отколкото предполагаше.
Натовариха оръжията и боеприпасите в задната част на джипа. Крис се чувстваше потиснат и неспокоен, докато пренасяха оръжията. Не беше ял нищо от часове. Изпитваше немощ и беше съсипан от дългогодишната употреба на алкохол. Замоли се на Бога да не му се налага да реагира бързо — не беше готов за това.
Бъди каза на пилотите да бъдат в готовност и че ще им се обади, когато решат да се върнат.
— Мислите ли, че това наистина е опасно? — попита той, когато подкара джипа към Черните хълмове.
Бъди не беше сигурен дали иска да се срещне с командосите, които бяха откраднали тялото на сина му, и определено нямаше желание да се изправя очи в очи с убиеца със сребристобелите коси и бандата му фанатици.
— Мисля, че вече не е опасно — отговори Стейси. — Там всичко изгоря. Смятам, че хората от Дяволската работилница са си отишли.
Бъди кимна и възелът в стомаха му се отпусна. Може би щеше да успее да възвърне самоуважението си, без да го убият. В края на краищата, той правеше нещо. Навлизаше в опасна ситуация и рискуваше живота си. Ако не срещнеха никого, това нямаше да е по негова вина. Бъди не се страхуваше. Той бе застанал пред опасността.