Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Бе опитал йога. Том Круз и Джон Траволта го бяха убедили да се запише на курса. Известно време това беше забавно. Бъди прочете всичко по въпроса за единението с Всемира по пътя на съсредоточението и самосъзерцанието и поръча да му изготвят диаграми, описващи душевната му болка и какво според него заплашва оцеляването му. Половин година се опитва да постигне третото ниво, което беше състояние на екстаз и съвършено блаженство и щеше да му даде пълен контрол върху материята, енергията, космоса, времето и формата на живот. Дори сподели с консултантката си, че е на прага на духовното пречистване. Усмихваше се блажено и се хвалеше на актьорите с духовната си чистота, но всъщност не бе получил утехата и покоя, които подозираше, че намират другите. Нещо по-лошо, това преживяване му струва адски много пари.
Бъди блъфира още три месеца, после се отказа. Същата вечер Хайди му каза, че животът не е контрол върху енергията, времето или формата на съществуване, а чукане, и му изпрати Мишел Фортнър, за да докаже това. Два дни Мишел продухва тръбите му. Преживяването беше невероятно, но душевно Бъди остана беден. И сега се чувстваше толкова самотен и объркан, че беше на път да изскочи от джипа и да избяга. Но някаква невидима сила не му позволяваше да го направи.
— Спри — неочаквано каза Крис.
Стейси удари спирачки. Тримата слязоха и отидоха до водата. Алуминиевата лодка, с която бяха плавали Кинкейд и хората му, беше край брега. Вътре имаше два оранжеви контейнера. Крис и Бъди издърпаха лодката на сушата, а Стейси извади от раницата си гумени ръкавици, надяна ги и се приближи до тях.
— Какво е това? — попита Бъди.
— Водоустойчиви биологични контейнери. Използват ги за дълбоководни изследвания.
Стейси ги взе и погледна вътре. Дунапренът още беше в контейнерите, нагънат от стъклениците, които бяха стояли там.
Стейси занесе единия контейнер до джипа и го разгледа на светлината на фаровете.
— Какво мислиш? — попита Бъди. Откритието не му се нравеше. Той се страхуваше, че това ще доведе до нещо. Или до нищо.
— Питах се дали да ги изпратим на Уендъл. Може би стъклениците са били надписани с мастило. С помощта на различни препарати той може да разчете отпечатъка.
— Защо? Нали знаем какво е имало там?
— Мислим, че знаем. Но не сме сигурни.
Стейси затвори контейнера и отиде до лодката, за да вземе другия. Крис седеше на пейката в средата и четеше мокро парче хартия.
— Какво е това? — попита тя.
Той й го даде. На листчето пишеше: ФТ У/ДГН, ГВ КСЮ НФЮ РОУАНОУК
— Някакъв код ли е това?
— Не. Пътен лист. Маршрут на влак. Съкращенията означават Форт Уърт в Далас, Гарланд, по линията „Север-Изток“ и прехвърляне в Грандвю на линията „Канзас Сити Юг“, която стига до централен Канзас. После отново смяна и прехвърляне на линията „Норфък Юг“ за Роуаноук.
— Пътен лист, значи? — усмихна се Стейси. — Къде го намери?
— На дъното на лодката.
Бъди погледна хартийката и рече:
— Знаете ли кое е най-изтърканото клише във филмите? Шибаната улика, оставена на сцената на престъплението. Това са глупости.
Крис се замисли върху думите му. Може би Бъди имаше право. Освен това Крис беше гладен и изтощен и копнееше да пийне нещо. Той се съсредоточи върху Кениди, за да намери сила и решителност. Спомни си за ужасните главоболия, причинени от гроздовете тумори, които растяха в синусите и издуваха черепа й.
— Имаме едно предимство — каза Крис. — Тези типове не са невидими. Няма да е трудно да намерим четирийсет души с татуировки, оръжия и библии. Може да разпитаме в биваците.
— Какви биваци? — попита Бъди.
— За скитници. Биваците са разпръснати из цялата територия на Съединените щати. Там бездомните се събират и разговарят. Мисля, че трябва да отидем във Форт Уърт преди онзи влак.
— И после? — попита Бъди.
— Ако не ги видим, ще открием следите им и ще пътуваме с товарните влакове по железопътните линии след тях. Ще разпитваме тук-там и ще ги намерим.
— С товарните влакове? Не говориш сериозно.
— Няма да ги намерим по друг начин.
— Нямаме време да спорим. Готова съм да тръгнем — каза Стейси и забърза към джипа. — Когато стигнем до Форт Уърт, ще изпратя контейнерите на Уендъл.
31. Кинтата