Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Успяхте ли да разгледате някой от нападателите?
— Не бих казала — поклати глава Анабел. — Но една от колите им се преобърна. Би трябвало да има ранени, а може би и убити. Знаеш къде се случи това, може би ще изпратиш някой да провери.
— Вече се погрижих — отвърна Стоун. — Хората пътуват натам.
Отговорът дойде двайсет минути по-късно. Той послуша известно време, зададе няколко въпроса и прекъсна връзката.
— Джипът е изчезнал.
— Невъзможно! Преобърна се пред очите ни. Със сигурност имаше ранени, а вероятно и убити.
— Разчистването им е отнело не повече от трийсет минути. На мястото са открили няколко гилзи, следи от преобръщането и толкова.
— Онези мъже наистина си ги бива — въздъхна Анабел.
— Така е — съгласи се Стоун и се обърна към Чапман. — Разчистили са всичко след себе си.
— Автомати с голяма огнева мощ — отбеляза тя. — А Рубън е разполагал само с един пистолет…
— Точно така — обади се Анабел. — Но той каза, че ще постъпи така, както би постъпил Оливър. Непредсказуемо. Изчака ги да прекратят огъня, за да презаредят, и откри стрелба. Предполагам, че не са го очаквали. — Тя неволно потръпна. — Бях убедена, че е загинал.
— Но не е — стисна ръката й Стоун. — Лекарите казаха, че ще се оправи. Трябва му само време.
— Няма ли да докладват на полицията? Все пак става въпрос за огнестрелна рана.
Стоун извади значката си.
— Показах им това и обясних, че Рубън работи за мен.
— О!
— Но как се връзват последните ни разкрития с факта, че онези са били руснаци? — попита Чапман.
— Какви разкрития? — погледна я с любопитство Анабел.
Стоун обясни, че по всяка вероятност е било стреляно от сградата на правителствено учреждение.
— В момента е празна, защото е в ремонт, но би трябвало да е под постоянно наблюдение. Вече говорихме с охраната, но хората не си спомнят някой да е влизал там, още повече с автоматично оръжие.
— Само един вход ли има? — бързо попита Анабел.
— Зададох им същия въпрос. Отговориха, че има и други, но достъп до тях можели да получат само хора със съответните магнитни карти и специално разрешение.
— Знаем ли дали са се появили такива хора?
— В момента проверяваме — отвърна Стоун. — Но аз не храня особени надежди.
— Защо?
— Защото такава карта лесно може да бъде открадната или подправена. Остава въпросът защо биха си направили труда да подхвърлят улики на покрива на „Хей-Адамс“, след като се стреляли от друго място? С какво офис сградата е по-добра от хотела?
— За разлика от хотела тя е била празна — изтъкна Анабел.
— Но са намерили за необходимо да стигнат до градината на покрива, която е била празна през въпросната вечер. Искали са да ни внушат, че е стреляно от хотела. Той им е бил нужен за нещо.
— Поредният въпрос без отговор — въздъхна Чапман.
— Който обаче е много важен — поклати глава Стоун.
— Защо? — погледна го Анабел.
— Защото малко преди да се появите при нас, някой ни беше изпратил екип убийци. — Той посочи Чапман. — Който със сигурност щеше да си свърши работата, ако не беше бързата реакция на моята приятелка… — Замълча за миг, после попита: — Къде си се научила да действаш по този начин?
— Като малка ходех на балет. Адски го мразех, но трябва да призная, че наученото върши работа, особено когато някой се опитва да те убие…
— Мислиш, че нападението има връзка с последните ви разкрития, така ли? — попита Анабел.
— Именно. Дълбоко съм убеден в това. Някой е много разгневен, че сме разкрили истината за стрелбата, която е дошла не от хотела, а от съседната административна сграда.
47
На другата сутрин Чапман се появи в къщичката на Стоун още преди седем. При това в компанията на Джеймс Макелрой, който бавно прекрачи прага и се настани на един стол пред камината. Беше сменил сакото си и нямаше вратовръзка. Носеше карирана риза с отворена яка и безупречно изгладени панталони. Косата му беше сресана, но зачервените очи и подпухналото лице издаваха преживения стрес.