Стечение на обстоятелствата

— Точно така, мили мой, същия този ръкопис, който ти не можа да намериш предния път. Явно лошо си търсил. А може и да си го намерил? А? И сега заедно с тази женска искате да измъкнете от мен парици? На никого още не съм казал, но имам мно-о-го силни подозрения. Ако се опиташ да ми диктуваш условията, ще се обадя на когото трябва и ще му кажа, че своеволничиш и излагаш на опасност всички ни. При това и работата ти не е чиста. Така че недей да се перчиш, а си оправяй грешките.

Гала не очакваше такова развитие на нещата.

— Станало е някакво недоразумение — спокойно рече той.

— Слушай сега — поомекна малко събеседникът му. — Утре сутринта между седем и половина и осем нула-нула ще разхождам кучето в градинката пред метростанция „Красные ворота“. Ще ме видиш. В пет се срещам с нея пред „Елисеевския“, след това ще я заведа на ресторант. Нататък — грижата е твоя. Когато си готов, звънни ми на този номер, ще се договорим за хонорара. Това е.

Гала се задушаваше от гняв. Никога и на никого не беше позволявал да му крещи и да му говори с такъв каруцарски тон. Всичко се рушеше, ето че и в горните ешелони се бе промъкнала такава измет. По-рано възложителите бяха уверени в себе си, спокойни и пестеливи на думи, а не като този истерик. Но ако се елиминира емоцията, какво оставаше? Упреци за не добре свършена работа. Тях Гала ги отхвърли веднага. Разбра, че се е натъкнал на човек, който цял живот е бил началник. Добре познаваше тези методи за оказване на натиск върху подчинените. Не, Гала беше сигурен в себе си. Той много добре си спомняше всички разчети по предишната поръчка. Беше си тръгнал от жилището през нощта в петък срещу събота. Филатова би трябвало да отиде на работа чак в понеделник, но ако не отидеше, не биха я търсили още същия ден, щяха да го минат за отсъствие — сред научните работници това беше нещо обичайно. В дома й биха я потърсили най-рано във вторник, а дотогава всички миризми щяха да са изчезнали. Той помнеше, че бе оставил горните прозорчета отворени. Любовник едва ли би се появил — щом не вдига телефона, значи не си е вкъщи. Защо тогава са завели дело? Сигурно имаше някаква друга причина, но Гала нямаше никаква вина за това. Може работата да е във възложителя? Около него да са започнали душат? Може милицията да го подозира в нещо, а той да е бил свързан с убитата? Сигурно бе така. Но в такъв случай защо правеше втора поръчка, при това след по-малко от месец? Да не е полудял? Да се извика „изпълнител“ в същия град, в който разследват направено от него убийство, не беше разрешено. Още повече, че сегашната поръчка явно бе свързана с предишната, щом ставаше дума за същия ръкопис. Той можеше да се закълне, че ръкописът го нямаше в жилището. И картоните, които му бяха поръчали да търси, също ги нямаше. Затова пък имаше нещо друго…