![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
В крайна сметка, служителят от персонала, който беше отишъл в килера, не извади такъв голям късмет. Килерът на "Уиски Атенеум" представляваше среден по размери склад в далечния край на бара. Дотам се стигаше през врата в задната стена зад бара. Експлозията не затвори служителя в килера, но буйният огън го хвана в капан там. Нямаше как да излезе от склада и да мине през развалините на бара, без да се запали и да изгори.
Въпреки че използва ризата си, за да закрие носа и устата си, след по-малко от пет минути той изгуби съзнание от вдишването на пушек. Четири минути по-късно сърцето му спря да бие.
Служителят беше само на двайсет и една години.
50
Както се опасяваше капитан Блейк, първите, които реагираха на обаждането до диспечерите с код "червено", не успяха да стигнат навреме. Патрулната кола тъкмо завиваше зад ъгъла, когато полицаите видяха как барът се взривява и мигновено избухва в пламъци пред очите им.
— Господи! — извика полицай Джордан, удари спирачки и рязко свърна наляво.
— О, боже мой! — възкликна полицай Прескът и закри уста с треперещи пръсти. Това беше едва вторият й месец на служба в полицията.
След една минута пристигнаха още пет други патрулни коли. Въпреки че се опитаха, нямаше какво да направят, освен да държат на безопасно разстояние хаотичната тълпа от любопитни зяпачи, които гледаха как барът гори, и да чакат да дойдат пожарникарите, но и те не пристигнаха достатъчно бързо.
Първата пожарна кола дойде едва в 20:26, единайсет минути след взривяването на бомбата. Втората и третата пристигнаха само няколко секунди по-късно. Двайсет и един пожарникари се бориха с огнената стихия точно девет минути и четиридесет и девет секунди, докато и последният пламък беше потушен.
От пепелта на зловещи талази се виеше пушек и разпръсваше друга, страшна мъгла в нощния въздух на Лос Анджелис. Заедно с нея настъпи момент на осъзнаване и неимоверна тъга. Момент на смразяващ страх, когато изведнъж се разбра, че случилото се не е авария. Експлозията, обхванала бар "Уиски Атенеум", не се дължеше на изтичане на газ или друга повреда, а беше дело на зъл човек.
Мъглата, която се издигаше от изгорелия бар, донесе със себе си и още нещо. Нещо, на което в онази вечер всички, събрали се наоколо, имаха неудоволствието да станат свидетели — особена миризма, която агресивно нахлу в ноздрите, прониза носната кухина като остри парчета стъкло и одраска всяка вътрешна стена, докато най-после стигна до белите дробове. Въздействието на миризмата беше толкова силно, че разбърка стомасите и на най-опитните огнеборци.
Миризмата на изгоряла човешка плът.
51
Робърт Хънтър седна на ръба на тротоара от другата страна на улицата срещу онова, което някога беше "Уиски Атенеум". Коленете му се огъваха и той долепи стъпала до земята. Въпреки че гледаше димящата купчина мокри развалини пред себе си, очите му не бяха фокусирани там.
Хънтър, Гарсия и капитан Блейк бяха пристигнали на мястото, докато пожарникарите още гасяха огъня. Специален агент Холбрук и маршал Уест дойдоха шест минути след тях.
Робърт беше известен с непроницаемото си изражение. Лице, което никой не можеше да разгадае. Тази вечер обаче изражението му се виждаше ясно от един километър и показваше очевидна смесица от безутешност, терзание и безпомощност. Нито Гарсия, нито капитан Блейк бяха виждали Хънтър с такъв пораженски вид.
Той наблюдаваше безсилно, докато пожарникарите се бореха с огнената стихия с всичко, което имаха. На тази отсечка на булевард "Холивуд" се бяха събрали и представители на национални и чужди медии. Отвсякъде прииждаха репортери и правеха всичко възможно да изкопчат някаква информация от всеки, който беше готов да говори с тях. Вече се разнасяха спекулации за спящи терористични клетки, дошли в Лос Анджелис; атентатори самоубийци, влезли в Съединените щати през Мексико; и дори нов и по-съвършен вариант на Юнабомбър[15].
Към Хънтър се обърнаха най-малко трима репортери от три различни медии, но той не обърна внимание на присъствието им нито с поглед, нито с езика на тялото си.
Светкавици на фотоапарати осветяваха мястото на пълната разруха толкова често, че приличаше на улично дискотечно парти от осемдесетте години. Всички зяпачи, които бяха държани на безопасно разстояние, държаха смартфоните си и снимаха. Всъщност още преди да пристигнат пожарните коли, страниците в социалните мрежи на десетки обикновени хора предаваха на живо картина от случващото се.
15
Теодор Джон Казински (1942 г.), също познат като Юнабомбър, е американски математик, анархист, примитивист и социален критик, който извършва поредица от атентати с писма бомби в продължение на 20 години, при които убива трима и ранява 23-ма души. — Б. пр.