Шестата жертва [bg]

Той беше с бяла тениска и дънки. Лактите му бяха опрени на масата. Беше си навел главата, така че осветлението над масата искреше в оплешивяващото му теме.

Не обелваше нито дума, понеже беше поискал адвокат.

Щяха да минат петнайсет минути, докато искането му стигне до кантората на обществените защитници. После щяха да минат още петнайсет минути, докато някой адвокат се появи да поеме клиента.

Нищо, което Тенинг кажеше междувременно, не можеше да бъде използвано срещу него в съда.

— Имаме издадена заповед за обиск на жилището ти — казах му. — Тръбата, която си използвал, за да убиеш Ирене Волковски и Бен Уайът, е в лабораторията. Ще имаме резултати още преди общественият ти защитник да се появи.

Тенинг се ухили.

— Ами тогава ме оставете на мира, докато той се появи, може ли? Оставете ме насаме с мислите ми!

— Обаче мен вашите мисли живо ме интересуват — продължих аз. — За какво са ви тези изрезки със статистически извадки, които открихме в жилището?

— Пиша книга и бих искал да се прибера и да продължа.

Конклин се върна в стаята с някакъв транзистор. Тръшна силно вратата, после пусна радиото, което започна да пука. Той си поигра с копчето за станциите, после увеличи звука.

И се обърна към Тенинг:

— Много е трудно да се хване сигнал тук. Ама искам да разбера кога ще спре този дъжд.

Видях тревогата в очите на Тенинг, когато звукът се усили до електронно квичене. Той гледаше как Конклин си играе с копчето за станциите и се потеше.

— Ей — каза накрая Тенинг, — би ли изключил това нещо?

— След минута — каза Конклин. Той усили звука и остави радиото на масата. — Искаш ли кафе, Гари? Не е като в „Старбъкс“, но е доста силно.

— Виж какво — каза Тенинг с вперени в транзистора трепкащи очи, — не може да ме разпитвате без адвоката ми. Трябва да ме оставите в някоя килия.

— Ние не те разпитваме, друже — каза Конклин. Вдигна металния стол и го стовари шумно точно до Тенинг, после седна до него. — Опитваме се да ти помогнем. Искаш адвокат, чудесно — извика Конклин право в ухото на Тенинг, — обаче пропускаш възможността да направиш самопризнания и да си осигуриш сделка. Нас ни устройва, нали, сержант?

— Да — надвиках пукането на радиото. Поиграх си с копчето и улучих някакъв хевиметъл изпълнител от 80-те години, после го усилих дотолкова, че уредът направо завибрира върху масата. — Ще ексхумираме кучетата, които си убил, Гари — казах аз, надвиквайки музиката. — Ще сравним отпечатъците от зъбите им с раните, които имаш по ръцете си. А също така ще вземем ДНК проба от кръвта по желязната ти тръба и ще я сравним с ДНК-то на жертвите ти. После с инспектор Конклин ще си осигурим места на първия ред за екзекуцията ти след около двайсет години, освен ако не поискаш да се обадя на прокурора. Колкото да проверим дали може да избегнеш смъртната присъда. — Погледнах си часовника. — Мисля, че ти остават около десет минути да прецениш.