![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Изсипахме необходимата сума на масата до сметката и с взаимно окуражаване се втурнахме под дъжда. Аз изскочих последна.
Карах към Потреро Хил, загледана в ритъма на чистачките и светлината от фаровете на автомобилите, идващи срещу мен. Чувствах, че тишината в края на този страховит ден и срещата с приятелките ми помагаше да дойда на себе си.
Джо нямаше да ме чака на прага.
Дори Марта беше все още във ваканция.
Гръмотевиците трещяха, докато се изкачвах по стълбите към жилището си.
Все още валеше, когато се пъхнах в леглото си сама.
Глава 108
На следващата сутрин с Рич се въртяхме на бюрата си, докато чакахме да дойде Мери Джордан. Тя пристигна след десет минути и имаше много изплашен вид.
Поканих офис мениджъра на „Уестуд Реджистри“ да се присъедини към нас в онази клетка без прозорци, която в участъка наричаме „столова“. Рич й предложи стол, аз направих кафе — черно, с две захарчета, както я видях да го пие предишния път.
— Моля се за Мадисън — каза Джордан, стиснала ръце в скута си: Под очите си имаше големи тъмни сенки. — В сърцето си чувствам, че следвам волята Божия.
Думите й предизвикаха мрачно предчувствие у мен, което сякаш стегна на възел стомаха ми.
— Какво си сторила, Мери?
— Когато господин Ренфру излезе тази сутрин, отново отворих вратата на офиса му. Поразрових още малко.
Тя вдигна голямата си чанта на масата и извади сиво-синя подвързана с плат старомодна счетоводна книга. Имаше етикет КУИНСБЪРИ РЕДЖИСТЪР.
— Писано е с почерка на господин Ренфру — каза Джордан, сочейки прегледните печатни букви и номерата. — Това са данни за бизнеса, който са развивали семейство Ренфру в Монреал преди две години.
Джордан отвори книгата и в нея между две страници беше втъкната някаква хартия. Джордан я извади и я обърна.
Беше снимка на четиригодишно русо момче с невероятни синьо-зелени очи.
— Имате ли няколко минути? — попитах я аз.
Тя кимна.
Бях се сблъскала при асансьора с Кати Валой, затова знаех, че е тук. Обадих й се и обясних за снимката на момчето и за счетоводната книга.
Казах:
— Семейство Ренфру явно обикалят континента и отварят агенции тук и там. Кати, мисля, че в момента гледаме снимката на някоя друга жертва.
Кати сигурно беше взела стълбите по две наведнъж, защото се появи в столовата едва ли не преди да съм й затворила телефона.
Отново попита Мери Джордан дали е стигнала до тази информация по собствено желание и дали е сигурна, че не е действала като наш агент.
— Ще се свържа със съдия Мърфи — каза Валой, като се взря в снимката и прокара и двете си ръце през късата черна коса. — Да видим какво мога да направя.
Минути след като изпратихме Джордан до асансьора, Кати Валой се върна при нас.
— Веднага ще ви издам заповед за обиск.
Глава 109
Пол Ренфру отвори вратата на „Уестуд Реджистри“ след нашето почукване. Изглеждаше елегантен в сивия си костюм, свежата риза, вратовръзката и красиво подстриганата си коса с цвят на ръж. Неговите високо поставени вежди хвръкнаха още повече над очилата без рамка, а усмивката му разцъфна.
Той изглеждаше щастлив да ни види.
— Има ли добри новини? Открихте ли Мадисън? — попита.
После видя четиримата униформени полицаи, които изскочиха от вана.
— Господин Ренфру, имаме заповед за обиск — казах аз.
Конклин направи знак на униформените, те се качиха по стълбите с празни кашони в ръка. И ни последваха по дългия коридор до офиса на Ренфру.
Работното му място изглеждаше подредено, на бюрото му имаше чаша чай, чиния с полуизядена кифла, която беше оставена до няколкото отворени досиета.
— Защо не ни разкажете за „Куинсбъри Реджистър“ — попитах го аз.
— Седнете, седнете — каза той и ми посочи единия от двата малки дивана в ъгъла на стаята.
Аз седнах, Ренфру се настани на работния си стол на колелца, като през цялото време хвърляше угрижени погледи в посоката, в която поеха предвожданите от Конклин полицаи. Те започнаха да прибират папки в кашоните.
— „Куинсбъри“ не е някаква тайна — каза Ренфру. — Щях да ви обясня, че сме прекратили този бизнес, защото пропадна. — И ми показа ръцете си, сякаш да видя, че са празни. — Просто не съм толкова добър бизнесмен — каза той.