Шестата жертва [bg]

В по-ясно време щяхме да имаме чудесен изглед едновременно към шестетажното здание на „Блейкли Армс“ и тясната пътека от „Таунсенд“ покрай източната му страна в посока към двора и задния вход на сградата.

Днешният дъжд обаче размазваше почти всичко, което можеше да се види от колата.

Инспекторите Чи и Макнийл бяха в колата зад нас, те също се опитваха да видят нещо през пороя. Търсехме да открием с поглед бял мъж, висок около метър и седемдесет, с оредяваща кестенява коса, може би с униформа и със сигурност с колт в джоба си.

Освен ако не си беше променил навиците, Тенинг щеше да се отбие в заведението, после да пресече „Таунсенд“ и да се прибере „вкъщи“ към 8:30-9:00 часа.

Предполагахме, че Тенинг ще тръгне по пътеката към задния вход на сградата, ще отключи задната врата и ще се качи по аварийното стълбище, за да избегне другите обитатели.

Гледах през предното стъкло как пешеходците, облекли шлифери, със засенчени от черните чадъри лица, отскачаха до „Уолгринс“, отбиваха се в химическо чистене „Фанта“, бързаха за влака „Калтрейн“.

С Рич бяхме толкова умрели за сън, че когато един с външност, която пасваше на описанието, пресече „Таунсенд“, без да си носи кафе, не бях сигурна това нашият човек ли е, или просто ужасно ми се иска да е той. Наистина ужасно, ужасно.

— Със сивото яке и черния чадър — казах аз.

Светофарът светна зелено и потокът на уличното движение ни закри видимостта за достатъчно дълго време, та заподозреният да изчезне в тълпата пешеходци в по-далечния край на улицата. Помислих си, че може да се е промъкнал по задната уличка към „Блейкли Армс“.