Шестата жертва [bg]

Глава 100

Синди чакаше на входа на сградата, а русите й къдрици бяха разпилени във всички посоки. Червилото й изглеждаше като сдъвкано.

— Иисусе! — възкликна тя. — Пак ли? Наистина ли се е случило отново?

— Синди — казах й аз, като влязохме във входа, — хората в сградата имат ли някакви предположения, носят ли се слухове? Подозират ли някого?

— Единственото, което чувам, е звукът от късането на хорските нерви наоколо.

Заедно взехме асансьора и ето ме отново пред един от апартаментите, а наоколо гъмжеше от униформени полицаи.

Конклин кимна на Синди, после ме представи на Ейдън Блаустайн. Беше висок бял младеж на около двайсет и две години, целият в черно: черни скъсани дънки, фланелка с надпис, риза, кожено яке с кръпки, а черната му коса, отзад къса, падаше над уплашените му кафяви очи.

Конклин каза:

— Господин Блаустайн е жертвата.

Синди се представи:

— Синди Томас, „Кроникъл“. Бихте ли произнесли името си буква по буква?

Въздъхнах. Момчето беше живо и без наранявания, но явно си беше изкарало акъла.

— Ще ми разкажете ли какво се случи? — попитах аз.

— Да пукна, ако знам! Отидох да си купя стекче бири към пет часа — каза той. — Видях една приятелка и се отбихме да хапнем. Като се върнах, апартаментът ми беше обърнат с главата надолу.

Конклин отвори вратата на жилището на Блаустайн, аз влязох в апартамента, Синди ме последва.

— Стой плътно до мен… — пошепнах.

— И не пипай нищо — довърши тя.

Апартаментът приличаше на магазин за електроника, който е бил връхлетян от надрусан носорог. Набързо преброих един компютър, три монитора, стереоуредба и сто и шест сантиметров екран на плазмен телевизор, който беше във вид на вторични суровини. Техниката не беше открадната — беше унищожена! Бюрото беше помляно, вероятно като допълнителна екстра.