![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз съм Поршия Фокс — каза ми тя. — Сержант, може ли да поговоря с вас насаме?
Глава 102
Излязох извън сградата заедно с Поршия Фокс.
— Мисля, че познавам този, когото описа господин Дърбридж — каза ми госпожица Фокс. — По описанието ми прилича на човека, който обитава апартамента ми денем.
— Съквартирант ли ви е?
— Не и официално — каза жената и завъртя очи. — Наемател е на трапезарията ми. Денем работя. Той работи нощем. Като разминаващи се влакове сме, нали разбирате?
— Вие сте наемателката, а този човек е пренаемател, така ли излиза?
Тя кимна.
— Как се казва?
— Гари, но с две „р“-та, Тенинг. Така се подписва на чековете.
— И къде е господин Тенинг сега? — попитах.
— Работи в някаква строителна компания.
— Работи в строителна компания нощем? — попитах я. — Имате ли мобилния му телефон?
— Не. Преди го виждах почти цяла година в кафенето „Старбъкс“ отсреща. Понякога се поздравявахме, разменяхме си вестниците. Изглеждаше симпатичен и когато попита дали знам някое място, което се дава под наем евтино. Е… имах нужда от пари.
Това момиче беше позволило на непознат да се нанесе в апартамента му. Изпитах желание да го зашлевя. Изпитах желание да го обадя на майка му. Но казах:
— Кога очаквате да дойде господин Тенинг?
— Към осем и половина сутринта. Както ви казах, тъкмо когато идва, аз излизам за работа. А сега в службата имаме кафемашина и вече не ходя в заведението отсреща.
— Ще се наложи да претърсим апартамента ви.
— Разбира се — каза момичето, извади ключа от дамската си чанта и ми го подаде. — Аз самата искам да го претърсите. Божичко, да не би да деля апартамента си с убиец?
Глава 103
— Точно като моя е — каза Синди, когато влязохме в апартамента на Поршия.
От вратата се влизаше в голяма дневна с изглед към улицата — беше просторно, светло, обзаведено в модерен стил.
До дневната имаше кухня в минималистичен стил, но докато у Синди трапезарията беше преходна, у госпожица Фокс беше преградена с гипсокартонени стени и лека врата.
— Това е неговото място — каза госпожица Фокс.
— Има ли прозорци? — попитах.
— Не. На него така му харесва. Точно заради това се съгласи.
Беше много неприятно, че трапезарията бе преградена по този начин, защото, за да влезем, ни трябваше или съгласието на самия Тенинг, или заповед за обиск. Въпреки че не беше официален наемател на госпожица Фокс, плащаше наем, а това му даваше права.
Сложих ръка върху дръжката на стаята на Тенинг, като се надявах по случайност да е отворена, но не — беше заключено.
— Имате ли някоя приятелка, при която да можете да останете? — попитах госпожица Фокс.
Докато Поршия събираше някои неща, извиках полицай да застъпи на пост пред вратата.
Дадох ключовете от апартамента си на Синди, казах й да отиде там. Тя изобщо не се заинати.
С Рич прекарахме още два часа в разпити на обитателите на „Блейкли Армс“. Върнахме се в Съдебната палата в 10 вечерта.
Колкото и неприветлив да изглеждаше следственият участък през деня, това беше нищо в сравнение с начина, по който изглеждаше през нощта. Нощните лампи хвърляха зловещи луминесцентни отблясъци. Вътре миришеше на остатъците от храна в кошчетата.
Изхвърлих чаша забравено кафе и включих компютъра си, а Рич — неговия. Влязох в базата данни и както бях готова за дълго търсене, всичко за живота на Гари Тенинг се появи на екрана за минути.
Имаше заповед за ареста на Тенинг. Не се явил в съда заради някакво пътно нарушение, беше дребна простъпка, но щеше да свърши работа.
А имаше и още.
— Гари Тенинг работи в „Конко Констръкшън“ — каза Рич. — Може да е на смяна къде ли не. Няма да го открием, преди да отворят администрацията сутринта.
— Има ли разрешително за оръжие? — попитах.
Рич прокара пръсти по клавиатурата.
— Да. Съвсем изрядно.
Гари Тенинг притежава оръжие.
Глава 104
На следващата сутрин над Сан Франциско се бяха скупчили черни облаци, които предвещаваха библейски потоп.
Конклин паркира патрулната кола в свободна зона на строеж на „Таунсенд“ пред кула номер две на „Бийкън“, жилищен небостъргач, на чийто приземен етаж бяха разположени магазини и заведения, включително кафенето „Старбъкс“, в което се бяха запознали Тенинг и Фокс.