![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Обаче аз бях видяла това лице съвсем скоро и го познавах.
Джон Лангър беше Пол Ренфру.
Глава 111
На обед този ден с Конклин бяхме в „Ънкълс Кафе“ в Китайския квартал. И двамата си бяхме поръчали специалитета за сряда — печено, картофено пюре и грах. Конклин беше нападнал пюрето си, но аз нямах никакъв апетит.
Имахме директна гледка през стъклената витрина към мрачната улица, тухлените къщи и „Уестуд Реджистри“.
Бременна китайка с опашчици доля чай в чашите ни. Когато секунда по-късно погледнах през прозореца, Пол Ренфру, както се беше нарекъл, излизаше от дома си и се канеше да слезе по външните стъпала.
— Погледни — чукнах по чинията на Конклин с вилицата си.
Мобилният ми иззвъня. Беше Пат Нунан.
— Господин Ренфру каза, че излиза за обяд. Щял да се върне до час.
Съмнявах се.
Ренфру се канеше да бяга.
Обаче нямаше никаква представа колко много очи го следят.
Конклин плати сметката, а аз се обадих на Станфорд и Джейкъби, закопчах якето си и се загледах във ведрата походка на Ренфру, който крачеше покрай магазини за чай и сувенири в посока към ъгъла на „Уейвърли“ и „Клей“.
С Конклин се качихме в нашия полицейски форд краун, а Ренфру отключи вратата на тъмносиньото си БМВ. Той погледна през рамо, после се качи в колата си и пое на юг.
Дейв Станфорд и партньорката му Хедър Томсън се залепиха за Ренфру, когато той стигна до улица „Сакраменто“, а Джейкъби и Маклийн поеха по северното шосе към „Бродуей“.
Нашите уоки-токита звънкаха и бръмчаха, докато хората от екипа съобщаваха местонахождението си и това на БМВ-то, като го следваха, изоставаха, забавяха и отново го следваха.
Сърцето ми биеше със стабилен ритъм, докато карахме подир Пол Ренфру, който ни водеше Бог знае къде.
Минахме по Бей Бридж, поехме на север по магистрала 24 и накрая влязохме в окръг Контра Коста.
С Конклин бяхме начело, когато колата на Ренфру свърна от Алтаринда Роуд по един по-тесен път в Оринда — тихо градче, почти скрито в гънките на обграждащите го хълмове.
Чух Джейкъби по уредбата в колата, той казваше на местната полиция, че извършваме наблюдение по текущо разследване на убийство. Маклийн поиска подкрепление от щатската полиция и после се обади на полицията в Оукланд и поиска хеликоптер, който да помогне за наблюдението. След това чух гласа на Станфорд. Той викаше тежката артилерия, отряд за реагиране на ФБР.
— Полицията на Сан Франциско току-що загуби контрол над преследването — казах на Конклин, докато БМВ-то на Ренфру забавяше ход, а после зави по алеята на бяла къща с много фронтони и сини капаци на прозорците.
Конклин подмина къщата със спокоен вид.
Направихме обратен завой на отбивката в края на пътя, върнахме се по улицата и скрихме колата на едно засенчено от дървета място срещу къщата, пред която Ренфру беше паркирал синьото си БМВ до един черен миниван хонда.
Не можеше да е случайност.
Това трябваше да е същият миниван, с който бяха отвлечени Мадисън Тайлър и Паола Ричи.
Глава 112
Проверих регистрационните номера на вана с компютъра в колата. Мислех си да взема заповед за обиск, да конфискувам вана, да запаля пламъчето на надеждата, че може да открием капки от кръвта на Паола Ричи някъде по шевовете на тапицерията. Това щеше да е истинско доказателство, което да свърже Ренфру с отвличането на Паола Ричи и Мадисън Тайлър.
През следващия час бяха установени два периметъра. Вътрешният периметър ограждаше къщата с фронтоните. Външният периметър обхващаше зона от две пресечки около нея.
В къщата нямаше никакво движение, чудех се какво ли се случва вътре. Дали Ренфру си опакова багажа? Унищожава ли документи?
Беше почти четири следобед, когато пет черни джипа се появиха по пътя. Те паркираха до тротоара перпендикулярно на входа на къщата с фронтоните.
Дейв Станфорд дойде до прозореца на колата ми. Подаде ми рупор. Опашката му беше прибрана по стандартите на ФБР, а настроението в сините му очи беше угаснало. Дейв вече не работеше под прикритие.
Каза ми:
— Повикахме специалистите, Линдси. Обаче Ренфру те познава, опитай се да го изкараш от къщата.