![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Блаустайн каза:
— Отне ми години да събера цялата тази техника по мой вкус.
— С какво се занимавате? — попита Синди.
— Дизайнер съм на уебсайтове и игри. Това чудо струва някъде към двайсет и пет хилядарки.
— Господин Блаустайн — обърнах се към него, — когато излязохте, отключена ли оставихте вратата?
— Никога не оставям вратата отключена.
— Господин Блаустайн оставил музиката включена, когато излязъл от апартамента — допълни Рич.
Гласът му беше спокоен, но не ме гледаше.
— Някой оплаквал ли се е от музиката? — попитах.
— Днес ли?
— Когато и да е.
— Само неприятни обаждания от един човек.
— Кой е този човек?
— Питате дали ми е казал името си? Дори „добър ден“ не ми казваше. Първата му реплика винаги беше: „Ако не изключиш тази гадост, ще те убия!“ На няколко пъти ми се обади. И следващите пъти не бяха закани, а проклятия за мен и за децата ми.
— Имате ли деца? — попитах аз, защото ми беше трудно да си го представя.
— Не, той проклинаше децата, които бих могъл да имам в бъдеще.
— Вие какво направихте?
— Аз ли? Аз знам такива ругатни, каквито този пич никога не е чувал. Бих му различил гласа, ако го бях чувал някога. Слухът ми е толкова добър, че си заслужава да го застраховам. Обаче не познавам онзи, който ми звъни. А познавам всички, които живеят в тази сграда. Дори нея познавам — посочи той Синди. — Вие сте от третия етаж, нали?
— Твърдите, че никой друг в сградата не се е оплаквал от шума?
— Не, първо, работя само денем, и второ — пускането на музика е разрешено до единайсет вечерта. Освен това никога не пускам музиката силно.
Въздъхнах, откопчах мобилния си телефон и се обадих в криминалната лаборатория. Попаднах на началника на нощната смяна и му обясних, че ни е необходим.
— Има ли някого, при когото можете да останете тази нощ? — попита Рич.
— Ами…
— Е, не бива да оставате тук. За известно време апартаментът ви е местопрестъпление.
Блаустайн огледа развалините от апартамента си, младото му лице потрепваше от оценката на щетите.
— Не бих останал тук тази нощ, дори да ми платите.
Глава 101
Синди, Рич и аз свързвахме уликите, докато слизахме с асансьора към фоайето.
— Кучетата, пианото, тренажорът… — изброи Рич.
— Апартаментът на уебдизайнера… — допълни Синди.
— Все едно и също — казах аз. — Свързано е с шума.
— Да — съгласи се Рич, — който и да е този маниак, шумът го прави агресивен.
Казах:
— Рич, съжалявам, че така ти се троснах одеве, имах много лош ден.
— Няма нищо, Линдси. Щом приключим с този случай, и двамата ще сме по-добре.
Вратите на асансьора се отвориха и ето че отново се озовахме във фоайето. В момента мястото беше претъпкано с около двеста озверели наематели.
Синди извади бележника си и се придвижи по-близо до домоуправителя, Конклин й отваряше път. Аз се влачех отзад и най-сетне стигнахме до портиерната.
Някой извика: „Тишина!“ — и когато глъчката утихна, казах:
— Аз съм сержант Боксър, няма нужда да ви казвам, че в тази сграда се случи поредица от тревожни инциденти…
Изчаках да отшумят оплакванията, че полицията не си върши работата, после продължих с обяснението, че повторно ще разпитаме всеки и че никой няма разрешение да напуска, докато не му бъде изрично позволено.
Мъж с побеляла коса вдигна ръка и се представи като Анди Дърбридж.
— Сержант, може би имам информация, която ще ви е от полза. Днес в пералното помещение видях един човек, когото не бях срещал досега. По ръцете си имаше нещо като следи от ухапване от куче.
— Можете ли да го опишете? — попитах аз.
Усетих напрежение в стомаха си, но като добър знак.
— Беше висок около метър и седемдесет, мускулест, с кестенява коса, леко плешив, около трийсетгодишен. Вече огледах, но не го виждам тук.
— Благодаря, господин Дърбридж — казах. — Някой може ли да се сети за името на човек, който да отговаря на това описание?
Дребна млада жена с къдрици с карамелен оттенък си проправи път през тълпата, за да стигне до мен.
Очите й бяха изблещени, а лицето — неестествено бледо, явно от страх.