Убийство в Оксфорд [bg]

Тери потръпна, като се замисли над току-що прочетеното. Според този разказ, никой не би могъл да направи маска от тялото на Шели.

Ами ако маската в хола на Идън не бе на Шели, то тогава на кого беше? На някой друг двадесетгодишен мъж с красиво женствено лице… мили боже, би ли могла да е на Хю; Скот? Не… прекалено много хора щяха да я разпознаят. Тогава можеше да е на някоя от неговите предишни жертви.

„Не знаеш дали има предишни жертви — чу тя спокойния, логичен глас на Ричард в главата си. А дори да се окаже, че е маска на студент, това не е доказателство, че Идън е отговорен за смъртта му.“

— Глупости — каза тя на глас.

„Казах ти да не се тревожиш, че Брайън Идън е убиецът. Проверихме го много щателно“ — проехтя гласът в главата ѝ.

Но ти сгреши толкова пъти, помисли си тя.

След като взе решение, тя ритна „Мит и метафора“ под леглото. Щеше да подреди всичко веднъж завинаги.

Грабна телефонния указател и намери номера на хотела в Бирмингам „Хайят“, хотела, в който Джъдлър каза, че Брайън е прекарал нощта на убийството. Помоли да я свържат с организатора на конференции и след няколко минути музика на Вивалди весел глас каза:

— Джилиан от „Бирмингам Хайят“, с какво мога да ви бъда полезна? — това беше изречено с умела, опитна лекота, която заличаваше всяка следа от личността.

— Казвам се Тереза Уилямс и съм от Оксфордския университет — обясни Тери, като наподоби гласа на жената от другата страна на линията. — Пиша доклад за конференцията, която се е провела през февруари и исках да проверя някои от имената на участниците.

— Разбира се — каза гласът услужливо. — За коя конференция става дума?

Това беше по-сложно. Може би е било свързано с романтиците, но ако не произнесеше заглавието правилно, щеше да провали всичко. Момент, убийството беше извършено последния ден от учебната година, така че датата щеше да бъде в университетския ѝ дневник. Прелисти го бързо и каза:

— Тази на двадесет и трети февруари.

— Нека само да погледна — тя чу звука от пръстите, които пишеха на клавиатурата на компютъра. — Да, ето я. Кои имена ви интересуват?

— Всъщност само едно име: Брайън Идън. Имам документ пред себе си, в който пише, че е доктор Идън, и друг, в който е споменат като професор. Чудех се коя от двете титли е имал по време на конференцията?

— Идън. Нека да погледна. Не, няма Идън.

Полазиха я тръпки.

— Сигурна ли сте?

— О, извинете. Грешката е моя. Ето го Идън. Тук пише доктор Идън.

Тери си отдъхна.

— Благодаря ви. Много ми помогнахте.

— Не можах да го намеря веднага — обясни гласът, — защото гледах списъка с имената от датата, която ми посочихте, двадесет и трети.