Убийство в Оксфорд [bg]

Когато тя не отговори, той добави:

— Извини ме. Не е честно от моя страна. Повечето от приятелите ни защитават единия или другия и след известно време човек забравя, че има такова нещо като неутрална партия.

Тери почувства, че той отклони въпроса ѝ.

— Имате ли някакви проблеми?

Той изглеждаше изненадан.

— Искаш да кажеш, че не си чула? Повечето от хората, изглежда, знаят всичко до последния детайл.

— Опитвам се да не участвам в местните клюки — каза тя неубедително. — До някаква степен и аз самата бях тяхна жертва.

Той се усмихна иронично.

— А, да. Чух за това. Хомофобия и други форми на истерия. Лесбийството е след магьосничеството по тази скала. Хубаво е, че не живееше тук по време на убийството, в противен случай щеше да бъдеш главната заподозряна. Опитваха се да го припишат на жена за известно време, нали знаеш.

От всички реакции относно нейната сексуалност, с които се беше сблъсквала сред съседите, тази иронично шеговита безпристрастност беше най-приятелска. Тя почувства, че Дорлинг ѝ стана симпатичен.

— Не казвай на никого — каза тя, — но не съм лесбийка.

Имах кратко отклонение в тази посока, някои тук разбраха и, изглежда, ми излезе име.

— Със сигурност е по-добре да не казваме на Брайън — предложи той. — И бездруго така се е вгледал в тебе.

— Хм — въздъхна тя, но не искаше да смени темата.

— Всъщност точно за това исках да поговоря с теб — добави Дорлинг. — Онзи ден в кръчмата…

— Да?

— За какво беше всичко това?

Тя подходи предпазливо.

— Той ти е добър приятел, нали?

Той изсумтя.

— Едва ли. Някога бяхме приятели, но след като двамата с Джулия имаха своя малък флирт, връзката ни поизстина.

— Аха.

Той ѝ хвърли развеселен поглед.

— Дори не знаеше за това, нали? Ти наистина не участваш в клюките.

— Очевидно не — въздъхна тя. — Намерих някои неща, които Брайън е писал. Показах ги на полицията. Може би няма нищо в тях, но не съм сигурна.

— Нека ти кажа нещо за Брайън — въздъхна Дорлинг. — Този човек е чудовище. Отне ми много години, докато го разбера, но той е единственият човек, когото съм срещал, изпитващ маниакална нужда да контролира всеки, влязъл в полезрението му. Той е като черна дупка, която изсмуква светлината и никога не я пуска отново навън. Ако някога по някакъв начин се замесиш с него, това със сигурност ще те унищожи — той все още говореше със същия лек безразличен глас, но напрежението в очите му не можеше да ѝ убегне.

— Мислиш ли, че е способен на убийство? — попита Тери.

— Да.

Тя го погледна и той сви рамене.

— Искам да кажа, че е способен да го направи. Но то е различно от това да ме попиташ дали е убил Хю Скот. Тогава полицията разпита всички ни и беше доста изтощително. Човек можеше да предположи, че биха го разкрили, ако го е извършил.

— Разбирам — каза Тери.

Над тях се чу тропане. Вероятно Джулия беше станала.

— По-добре да си вървя.

— Но ще стоиш далече от него — настоя той.