Убийство в Оксфорд [bg]

— Заради това ли се изнасяхте? Защото договорът ви беше свършил?

Триш кимна.

— Всички получихме стаи в университета. Предимството на третата година. Ако Брайън и Карла се бяха оплакали, щеше да е по-различно, защото можеха да ни създадат проблеми в университета. Но Брайън беше някъде в командировка, а Карла дойде на партито.

— Карла е била на партито? Не знаех.

— Господи, май не трябваше да ти го казвам. Бях си легнала по това време.

— Това тайна ли е? — попита Тери.

Момичето изглеждаше объркано.

— Еди всъщност знаеш. Защото… Карла и Хю… просто не трябваше да го разказваме пред журналистите.

— И не е било споменато на следствието. Университетът е поискал от полицията да не го разгласява и всичко се е потулило — Тери въздъхна. — В колко часа си легна?

— Към един часа. Трябваше да изхвърлим няколко човека от тази стая и понеже бяхме доста пияни, заспахме веднага.

— Знаеш ли какво е станало по-късно?

— След като Хю… след като беше намерен, ние всички разказахме за партито. Но не мисля, че нещо се е случило, което да е било свързано с убийството.

Още веднъж същото изречение, помисли си Тери, нещо се е случило, но не се притеснявай, не беше свързано с убийството. Тя се чудеше какво премълчава момичето.

— В колко часа свърши партито?

— Мисля, че към два часа. Трябва да попиташ някой друг за точното време.

— Преди малко спомена Джайлс. Този Джайлс, който живее от другата страна на улицата ли?

Триш кимна.

— Така че ако искам да разбера какво се е случило, като си легнала, мога да го попитам?

— Да, но не съм сигурна, че ще разговаря с теб. Хю беше най-добрият му приятел. Ходили са заедно на училище — тя се изкикоти, когато котката замахна към перлите ѝ. — О, много остри нокти. Обичаш ли котки?

— Джайлс ме помоли да се грижа за нея — каза Тери, като се примири с факта, че нямаше да изкопчи нищо повече от нея. — Но тя всъщност е твоя, вземи и котенцата, ако искаш.

— Не бих могла. Това е домът ѝ и ти очевидно си привързана към нея.

Когато Триш си тръгна, Тери прекоси улицата и позвъни на вратата на Джайлс. Не беше сигурна какво точно се надяваше да научи от него, макар че щеше да е интересно да чуе дали неговата версия за партито се различаваше от тази на Триш.

Никой не отвори, въпреки че отвътре се чуваше музика. Тя бутна вратата. Преддверието беше пълно с кутии и найлонови торби — някой или се нанасяше, или се изнасяше. Докато стоеше така, едно седемнадесетгодишно момиче слезе по стълбите, като носеше кашон, пълен с дрехи. Не се изненада особено, като я видя. Тери предположи, че беше чула звънеца и нарочно не му бе обърнала внимание.