Убийство в Оксфорд [bg]

Но в леглото тази вечер нямаше нито пурпурен, нито някакъв друг екстаз. Ричард се стараеше да я задоволи след спречкването им, но беше уморен. Неговите пръсти галеха клитора ѝ, но по-скоро сякаш я мажеха с крем, отколкото да ѝ доставят удоволствие. Усетила, че той се бави и я чака да свърши, тя обмисляше дали да не симулира оргазъм, но мразеше да го прави. Дори когато умът ѝ подсказваше, че това е най-простото решение, то винаги ѝ изглеждаше, като подчинение. Тя се напрегна, като стенеше и го милваше, докато той се предаде и стигна до доста измъчен оргазъм.

След миг той заспа все още вътре в нея. После тя го оттласна от себе си, като извади пениса и разля вече студената течност по венериния хълм и бедрата си.

Стана да се измие, но чу стенания, които долитаха от градината. Беше топла вечер и прозорецът беше отворен. Първата ѝ мисъл беше, че някой ги е чул и сега имитираше звуците, които тя бе издавала. Ядосана, тя се приближи към цепката между пердетата и погледна.

Нощта беше тъмна, но имаше обилна лунна светлина, за да види двете фигури в градината на Идън, голите им тела, фосфоресциращи на тревата. Позна Карла по червената коса и снежнобялата кожа. Тя бе възседнала мъжа и го закриваше с тялото си, така че на Тери ѝ трябваше известно време да разпознае Брайън. Докато ги гледаше, Карла изви гръб с нежен стон и се притисна плътно към него: миг по-късно неговите бедра се повдигнаха и се сключиха около нея, докато той, треперейки, на тласъци свърши в нея, Тери се отдръпна бързо назад, като се чудеше дали са я видели. След това, поддавайки се повече на яростта, отколкото на смущението си, затръшна прозореца и го заключи.