Записки от една голяма страна

— Добре, ще го взема — казах аз примирено.

— Към това мога да ви предложа и опция за допълване на гориво „Без грижи“ — продължи чиновникът, — както и икономична опция „Напълни си сам“.

— Това пък какво е? — попитах с ужас, осъзнавайки, че кошмарът продължава.

— Ами с опция „Без грижи“ можете да ни върнете колата с празен резервоар и ние ще заредим еднократно само срещу 32 долара и 95 цента. При икономичната версия сте длъжен сам да напълните резервоара, преди да върнете колата, а тези 32 долара и 95 цента плащате по точка „Разнообразни неуточнени такси“.

Посъветвах се с доброволните консултанти и взех опция „Без грижи“.

Чиновникът отметна нещо в съответната графа.

— А ще вземете ли и опция за автомобилен локатор?

— Това какво е?

— Съобщаваме ви къде се намира колата.

— Вземете опцията — каза настоятелно човекът зад мен. Веднъж, в Чикаго, я отказах и в продължение на два дена и половина скитосвахме из летището в търсене на проклетата кола. Оказа се, че е паркирана под брезент в едно житно поле близо до Пиория45.

Нещата продължиха да се развиват в същия дух. Накрая се оказа, че сме изчели около двеста страници с усукани опции. Чиновникът най-сетне ми връчи договора.

— Само подпишете тук, тук и тук, и тук — каза той. — Сложете инициалите си тук, и тук, и тук, и тук — а, и ето тук. А също така тук, тук и тук.

— За какво ги слагам тези инициали? — попитах подозрително.

— Тези тук ни дават правото да дойдем у вас и да вземем едно от децата ви или подбрано от нас електронно съоръжение, ако не ни върнете колата навреме. Тук сте подписали съгласие да ви инжектират серум на истината в случай на правен спор. Тук се отказвате от правото да търсите правата си по законен път. Тук приемате, че всяка щета, нанесена на колата ни оттук нататък, е ваша отговорност. Тук сте подписали дарение от 25 долара за тържеството по случай пенсионирането на Бърнис Ковалски.