Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Извинете ме, господин Президент — каза Ленард, след като почука на вратата на игралната зала. — Скот Харват е тук.
Рътлидж, с навити ръкави и без вратовръзка, остави билярдната щека на масата „Брунсуик“ и каза:
— Най-после тук да дойде човек със собствено мнение. Как я караш, Скот?
— Добре съм, сър — отвърна Харват, пристъпвайки към президента, за да се ръкува с него.
— Би ли искал бира? — попита Рътлидж, след като Ленард излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Харват се потупа по хълбока, за да покаже, че носи оръжие.
— Грижиш се за талията си, значи? — пошегува се президентът и тръгна към един малък хладилник. — А какво ще кажеш за една диетична кола?
— Да, благодаря — отговори Харват.
Рътлидж взе кутия диетична кола за Харват и бутилка бира „Сейнт Паули Гърл“ за себе си и ги отвори. Подаде кутията на Харват и чукна бутилката си в нея.
— Наздраве.
— Наздраве — отвърна Харват.
— Знаеш ли, че президентът Линкълн е бил голям поклонник на билярда? — попита президентът.
— Не, не знаех — отговори Харват, който един-два пъти беше играл билярд с Рътлидж по време на път, но никога в игралната зала на Белия дом.
— Наричал е билярда здравословна научна игра, която дава отмора на иначе уморения ум. Защо не вземеш една щека да поиграем малко.
Харват отпи от диетичната си кола, свали сакото си и си избра щека. След което спечели жребия да играе пръв. Решиха да играят на Осма топка25. Харват отдавна беше научил, че ключът към успеха в билярда беше същият като в голфа. Всичко се свеждаше до плавен замах и прецизен удар.
Изтегляйки щеката силно назад, търсейки по-голяма ударна сила, той изстреля бялата топка силно напред. Чу се впечатляващ шум, когато началната топка срещна останалите, изпращайки три от тях в джобовете. След кратък оглед на ситуацията, Харват се почеса и отстъпи ред на президента.
— Отдавна очаквах тази среща — каза Рътлидж.
Харват се облегна на щеката си и отново отпи от колата. Макар да беше решил да остави лошото в миналото, във въздуха между тях тегнеше напрежение.
— Знам това, сър — отговори той.
— Скот, исках да ти кажа лично колко много съжалявам за случилото се. Ако знаех, че някаква опасност грози теб или хората, които обичаш, щях да те предупредя.
— Господин Президент… — започна Харват, но Рътлидж го спря.
— Аз сключих сделка с терористите — продължи той — и ти лично пострада от това. Макар че те да нарушиха споразумението, аз не ти съобщих за това и по този начин ти попречих да защитиш хората около себе си. Това беше грешка и аз поемам пълната отговорност за нея.
Ти неведнъж си доказвал своите качества пред правителството и страната си. Неведнъж съм казвал колко си ценен за нас и въпреки това, когато бях притиснат до стената, аз не потърсих помощта ти и те принудих да избираш между това да защитиш близките си и да бъдеш заклеймен като предател, за което съжалявам.
След телефонния разговор с президента от Париж, Харват не беше очаквал отново да говорят за това. Искреното извинение на Рътлидж говореше за силата на характера му, пред която Харват винаги се беше възхищавал.
Президентът заобиколи масата, приближи се към него и отново протегна ръка.
— Искам да я приемеш, само ако наистина приемаш извинението ми.
Харват не се нуждаеше от дълъг размисъл и нови аргументи. Решително и без колебание той стисна ръката на президента и му прости.
— Добре — каза Рътлидж, подготвяйки се за следващия си изстрел. — А сега, след като решихме този въпрос, мога да ти дам онова, за което си дошъл.
Глава 63
Айдън Озбек седеше в дома си на изгасено осветление в компанията на бутилка „Мейкърс Марк“. Това беше един от най-лошите дни в живота му.
Огнестрелната рана на Расмусен беше по-сериозна, отколкото си мислеше. Без турникета към панталоните му щеше да изгуби твърде много кръв и имаше късмет, че все още е жив.
И след това Стефани Уитком. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо. Когато я намери, тя беше вече мъртва и не можеше да направи нищо за нея. Тялото й лежеше на задната седалка на пикапа му, завито с одеало, докато караше Расмусен към най-близката болница, зарязвайки го в студа на входа на Спешното отделение.
Расмусен щеше да направи същото, ако беше на негово място. По-добре беше само единият от тях да се компрометира и да се налага да обяснява как се е стигнало до огнестрелната рана. Освен това имаше опасност някой да открие тялото на Стефани Уитком в деналито.
Брус Селек, директорът на Националната секретна служба, изпадна в бяс, когато Озбек му се обади и му обясни защо трябва да се види с него в Ленгли, колкото може по-скоро. Когато му разказа какво се е случило, Селек едва не го разкъса на парчета. И заслужено. Озбек беше превишил правата си и последствията бяха ужасяващи. Един агент беше мъртъв, друг в болницата, а провалът на импровизираната операция здраво щеше да раздруса цялата агенция.
25
Вид игра на билярд. — Б. пр.