Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
И в този миг настъпи промяната. Някъде между запъхтяното им дишане всичко се промени и изгуби простотата и непосредствеността си. Роди се напрежението, което спираше дъха.
И беше опасно интимно.
Той бавно я остави на земята, стараейки се телата им да не се докосват. Лицето му се промени, изгуби ведростта си, засенчи го облак от смесени чувства, сред които доминираха смущението и недоумението.
Чеси го гледаше с широко отворени очи, когато той вдигна ръка и докосна бузата й. Вятърът поде кичур от косата й и го оплете около ръката му, свързвайки ги като в някакъв първобитен дивашки ритуал.
Тя се обърна, съзряла необичайното напрежение на стиснатите му челюсти, внезапно помръкналия му поглед.
Тони я хвана за рамото. Гледаше я в очите, без да помръдва, а в неговите очи се четеше въпрос — въпросът, който Чеси бе твърде млада и невинна да разбере.
Той бавно наведе глава. Дъхът му опари бузата й. Същото сториха и устните му.
И тогава, о, тогава устните им се допряха — полуразтворени и тръпнещи. Беше прекрасно и страшно. Горещо като жарава и студено като лед. Тя вдигна ръце, за да го отблъсне, за да го притисне по-близо. Потръпна, усетила езика му между устните си. О, Боже, езикът му…
И тогава, също тъй бързо, както бе започнало, всичко свърши.
— Аз… аз съжалявам, Щурче — каза той и се отдръпна, пусна я бързо, несръчно. — Нямам представа какво… защо… — Той разроши с пръсти позлатените си от слънцето коси. — Извинявай…
Чеси го гледаше смаяна. Не разбираше нито него, нито думите му. И най-малко това, което чувстваше.
Тя просто сви рамене, опитвайки се да спре странното парене в стомаха си, да успокои прескачащия си пулс.
Какво й стана? Защо кожата й настръхна? Та това бе просто една целувка.
Ала целувката бе продължила твърде дълго… и твърде бързо бе приключила. И сега си спомняше всяко докосване, всеки мъчителен удар на сърцето си.
Съжаляваше единствено за извинението му, което я нарани повече от всяка волност, която би си позволил.
Да, всичко бе започнало там, на ветровития хълм, заобиколен от кипариси и от сребърните води на Южното китайско море.
Ала не свърши там…
Нещо като звук подразни слуха й. Чеси се почеса по бузата и се обърна на другата страна.
— Чес…
Звукът на гласа му я изхвърли от стола, на който беше задрямала.
— Тони? Чуваш ли ме? — Тя развълнувано огледа лицето му, търсейки признаци на подобрение. Не се ли е появила бледа руменина? Не се ли е позагладила болезнената бръчка около устата му?
Тя бързо взе друга лента чист плат и наложи още от билковата каша върху раната.
Този път със сигурност видя как един мускул трепва под кожата на ръката му.
— Само веднъж, Тони. О, моля те, докажи ми, че сме успели.
Сякаш в отговор, клепачът му едва забележимо трепна. И тогава тя чу почти беззвучния му глас.
— Не з-знаех… Трябваше да се досетя…
Бавно, с нечовешко усилие, той отвори клепачи. Блясъкът на изумителните му сапфирени очи ослепи Чеси. В погледа му се четеше отчаяние, каквото никога по-рано не бе виждала.
Пръстите му непохватно се вкопчиха в китката й.
— Трябва да кажа… — Той преглътна и се намръщи. — Не исках… да те изложа на опасност.
Чеси едва сдържа сълзите си и погали хлътналата му буза.
— Не се опитвай да говориш. Всичко ще се оправи. Само си почивай.
— … чувам…
Капчици пот трептяха върху бронзовите косми по могъщата му гръд. Беше му горещо, а само преди секунди се тресеше от студ.
А тя се стресна от желанието си само за миг да зарови пръсти в тези къдрави бронзови кичури, докато го чуе как стене от наслада.
Тя тръсна глава.
— Няма нужда да говорим — прошепна Чеси. — Всичко това ще почака до утре.
— Чес… — Той преглътна и с усилие пое въздух. — Трябва… да останеш. — Очите му светеха от треската. — Не е… безопасно.
Чеси трепереше, докато се мъчеше да разбере несвързаните му думи.
— Не говори, любов моя. — Думите се изплъзнаха от устата й, без да успее да ги задържи. — Ще имаме цялото време на света да поговорим утре, когато се оправиш.
Той притвори очи. Разтресе го тръпка.
— Трябва… да останеш…
И тогава, без да пуска китката й, той се строполи на възглавницата.
Няколко минути Чеси не помръдна. Цветът на лицето му се възвръщаше. Дишането му се нормализираше. Щеше да живее!
Докосна влажното му чело. Температурата бе спаднала и мускулите не бяха така болезнено напрегнати.
Все още замаяна, Чеси следете равномерното му дишане. Не успя да сдържи порива си да докосне лицето му, да заглади косите му и да оправи одеялото с разтреперана ръка.