Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Хърмаяни скочи на крака. Не беше изглеждала толкова възбудена, откакто получиха оценките за най-първата си домашна работа.
— Стойте тук! — каза и хукна нагоре по стълбата към спалните на момичетата.
Хари и Рон едва имаха време да разменят озадачени погледи, преди тя да дотърчи с огромна стара книга в ръце.
— Изобщо не се сетих да погледна тук! — прошепна тя възбудено. — Взех тази книга от библиотеката още преди седмици, като малко леко четиво.
— Леко? — попита Рон, но Хърмаяни му каза да мълчи, докато намери нещо, и започна трескаво да прелиства страниците, като си мърмореше под носа.
Най-сетне намери каквото търсеше.
— Знаех си! Знаех си!
— Разрешено ли ни е вече да говорим? — попита Рон троснато.
Хърмаяни не му обърна внимание.
— Николас Фламел — прошепна тя драматично — е единственият известен създател на Философски камък!
Това не произведе ефекта, който тя бе очаквала.
— На какво? — попитаха Хари и Рон.
— Е, не може да бъде, вие двамата не четете ли? Вижте… прочетете това тук.
Тя избута книгата към тях и Хари и Рон зачетоха:
„Древната наука алхимия се занимава с направата на Философския камък — легендарно вещество с изумителни сили. Камъкът превръща всеки метал в чисто злато. Той произвежда Еликсира на живота, от който всеки, изпивайки го, става безсмъртен. През вековете е имало много съобщения за изнамиране на Философския камък, но единственият камък, който съществува сега, принадлежи на господин Николас Фламел, който миналата година отпразнува своя шестстотин шейсет и пети рожден ден и се радва на спокоен живот в Девън заедно със своята съпруга Пърнел (на шестстотин петдесет и осем години).“
— Разбирате ли? — каза Хърмаяни, когато Хари и Рон бяха свършили. — Кучето сигурно пази Философския камък на Фламел! Обзалагам се, че е помолил Дъмбълдор да му го съхранява, защото са приятели, и е знаел, че някой му е хвърлил око. Затова е поискал камъкът да се премести от „Гринготс“!
— Един камък, който прави злато и не позволява никога да умреш! — каза Хари. — Нищо чудно, че Снейп му е хвърлил око! Всеки би го пожелал.
— И нищо чудно, че не можахме да намерим Фламел в онова „Изследване на най-съвременните тенденции в магията“ — обади се Рон. — Той не е точно съвременен, след като е на шестстотин и шейсет и пет години, нали?
На другата сутрин в час по защита срещу Черните изкуства, докато преписваха различни начини за лечение на ухапване от върколак, Хари и Рон все още разискваха какво биха направили, ако имаха Философския камък. Чак когато Рон каза, че би си купил собствен куидичен отбор, Хари се сети за Снейп и за предстоящия мач.
— Ще играя — заяви той на Рон и Хърмаяни. — Ако не играя, всички слидеринци ще помислят, че прекалено ме е страх да застана срещу Снейп. Ама аз ще им покажа… ще им съберем усмивките от лицата, ако спечелим.
— Стига да не събираме теб от игрището — каза Хърмаяни.
Ала докато мачът наближаваше, Хари ставаше все по-нервен и по-нервен, каквото и да бе казал на Рон и Хърмаяни. Останалите от отбора също не бяха кой знае колко спокойни. Мисълта да задминат „Слидерин“ в домовия шампионат беше прекрасна; никой не го бе правил от почти седем години насам. Но при такъв предубеден рефер щеше ли да им бъде позволено да го сторят?
Хари не знаеше дали си въобразява, или не, обаче като че ли непрестанно се сблъскваше със Снейп, където и да отидеше. На моменти дори се питаше дали Снейп не го преследва, опитвайки се да го хване насаме. Уроците по отвари се превръщаха в постоянно изтезание всяка седмица — толкова ужасно се държеше Снейп към Хари. Възможно ли беше Снейп да знае, че те са разбрали за Философския камък? Хари не можеше да си представи как би могъл да узнае и все пак понякога имаше ужасното чувство, че Снейп може да чете мисли.
Хари знаеше, че когато му пожелаха успех пред съблекалнята на другия следобед, Рон и Хърмаяни се питаха дали изобщо ще го видят отново жив. Това не беше каквото човек би нарекъл „утешителна мисъл“. Хари почти не чу и дума от ободрителното слово на Ууд, докато си обличаше куидичните одежди и взе своята „Нимбус две хиляди“.
Междувременно Рон и Хърмаяни си бяха намерили място на трибуните до Невил, който не можеше да разбере защо те изглеждат толкова мрачни и разтревожени, нито пък защо и двамата са донесли магическите си пръчки на мача. Хари дори не подозираше, че Рон и Хърмаяни бяха тренирали тайно кракозаключващото проклятие. Идеята беше им хрумнала от това, че Малфой го бе приложил на Невил, и смятаха да го използват върху Снейп, ако проявеше признаци, че иска да навреди на Хари.