История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Вторият континентален конгрес приел решение за издаването на книжни пари още преди обявяване на независимостта от Англия. За да извоюва независимостта си, новата държава се нуждаела от боеспособна армия, но Конгресът не разполагал със средства за нейното финансиране. Издадени били така наречените кредитни удостоверения, за които се твърдяло, че са обезпечени със златни и сребърни активи; предвиждали се и сурови наказания за всеки предател, дръзнал да не ги приеме като платежно средство. През 1777 г. Конгресът издал съкровищни бонове на стойност 13 милиона долара; първоначално те се наричали съкровищни бонове, но много скоро придобили гражданственост като „континентали“, заради надписа „Континентална валута“, отпечатан върху тях.
Първоначално континенталите имали номинална стойност един испански сребърен долар, но скоро започнали да се разменят по два за един долар. Докато Конгресът издавал все по-големи количества книжни пари, за да финансира продължителната война за независимост, тяхната стойност спадала пропорционално. До началото на 1780 г. били пуснати в обръщение континентали на стойност 241 милиона долара, като курсът им спрямо испанския сребърен долар достигнал 40:1. Само година по-късно те вече се разменяли по курс 75:1 спрямо сребърния долар.
През 1791 г. Джеймс Мадисън писал в „Нашънъл Газет“ следното:
„Положението в Съединените щати наподобява това на човек, предприел скъпо струващо начинание, което поради липса на пари се финансира с облигации, гарантирани с имот, върху който има спорни права на собственост; в допълнение човекът има редица врагове, които с всички средства се опитват да омаловажат имотната гаранция.“
През 1780 г. Конгресът преустановил издаването на тези практически лишени от стойност пари, но повечето щати продължили да печатат свои собствени. До 1781 г. континенталът бил дотолкова обезценен, че се появил изразът „не струва и пукнат континентал“. За късмет на Съединените щати междувременно Англия се отказала от борбата за бившите си колонии и решила да насочи търговските си интереси другаде.
Последвали разгорещени дебати относно по-нататъшната съдба на континенталите след успешния завършек на революцията; накрая се взело решение новото правителство на САЩ да ги обмени срещу държавни облигации по курс един цент за континентал.
Целият експеримент с издаването на банкноти дотолкова отвратил американците и предизвикал такова тотално недоверие в книжната валута, че в продължение на близо век на територията на САЩ не се появили почти никакви други банкноти. Дори делегатите на Конституционния конвент не могли да решат как точно да се постъпи с книжните пари. В Член I, Алинея 10 от Конституцията се забранява на отделните щати да определят като платежно средство какъвто и да било друг материал, освен злато и сребро:
„Никой щат няма право… да определя за платежно средство нищо друго, освен златни и сребърни монети.“
Макар според Член I, Алинея 8 федералното правителство да има право да регулира стойността на парите, делегатите не могли да се споразумеят по въпроса за правомощията на правителството да издава книжни пари. Поради дълбоките и бурно изразени различия в мненията на делегатите относно стойността и ползата от книжните пари Конституцията така и не се произнесла по прерогативите на правителството при тяхното издаване.
За много американци експериментът с книжните пари по време на революцията завършил с пълен провал, защото довел до обезценяване на националната валута; за останалите нации в света обаче той се увенчал с изключителен успех, доколкото Америка спечелила Войната за независимост, използвайки само книжни пари.
През годините след ранните експерименти с книжни пари в Европа и Северна Америка една от най-интересните разработки на проблема излиза изпод перото на Йохан Волфганг фон Гьоте. Става въпрос за трагедията „Фауст“. В известен смисъл „Фауст“ би могъл да се смята за две отделни произведения, доколкото Гьоте издава Част I още през 1808 г., а Част II — едва през 1831 г., малко преди смъртта си. Двете части са илюстрация за измененията в подхода, интересите и стила на един млад мъж в сравнение с тези на един зрял индивид; в известен смисъл те представляват и силен контраст между един средновековен свят на романтика, вяра и магия и модерния свят на рационализъм, финанси и скептицизъм.