Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Стъпките на прислужницата скоро се чуха в обратна посока и заглъхнаха. Рене се насочи към салона. Чу тракане на резе, когато той заключи още веднъж къщата, шумолене на пепел и пращене на искри, когато загаси огъня. Ботушите му изтракаха един по един на пода. После настъпи тишина. Тя отвори леко очи и видя, че мигащата светлина на свещника се мести, приближавайки спалнята. Отново здраво стисна очи, насилвайки се да се отпусне, да диша дълбоко и равномерно. През клепачите си виждаше светлината, която се приближаваше към леглото. Чу как оставя свещите на ореховата маса, как застава после до таблата на леглото. Остави обувките си, после сакото му падна на леглото. След миг измъкна ризата от панталона си и я съблече през главата.
После се отдалечи през свързващата врата в малка стаичка за преобличане зад спалнята. Чу се яростно плискане на вода.
Съзнанието на Сирен рисуваше твърде живата сцена как той стои гол в полутъмнината на стаичката, и движи пешкира бързо по гърдите и раменете си, надолу по корема и по бедрата. Мисълта за това и за ленивото му приготвяне за спане силно опъна нервите й. Ако действията му не бяха толкова прозаични и ако не се преструваше на заспала, тя можеше да заподозре, че той забавя лягането си нарочно, за да изпитва нервите й.
Тя много беше мислила за това къде ще спи. Доколкото имаше само една спалня, изборът не беше голям. Беше помислила да потърси стаята на Марта и да помоли да сподели едно ъгълче с нея или да поиска да й направят дюшек пред камината в салона. Но твърде вероятно беше Рене да я премести насила в неговото легло. Не, по-добре изглеждаше да дава вид, че приема неговото решение и временно зависи от по-доброто в натурата му и да запази силите си за нещо по-хитро.
Странно беше това колко е сигурна, че той има по-добра същност. Или може би не — тя беше имала неведнъж полза от нея. Освен факта, че той беше водил войниците в атаката срещу пирогите и се беше опитал да затвори нея и Бретонови за контрабанда, той се беше отнасяше към нея с изключително внимание.
В това обаче нямаше смисъл. Нито в началото, а още повече сега — нямаше смисъл той да промени възгледите си и да я спаси от арест за нещо, което едва ли беше по-малко обвинение. Тя не го разбираше и това я безпокоеше.
Той се движеше толкова тихо с босите си крака, че тя разбра, че се е настанил до нея в леглото по увисването на въжетата под дюшека. Овладя изненадата и стегна мускули, когато леглото се наклони към по-голямата му тежест.
Той остана подпрян на лакът. Всичките й възприятия бяха нащрек и тя знаеше, че той я гледа на светлината на свещника. Сърцето й блъскаше в ребрата и дробовете й бяха стегнати така, че почти беше невъзможно да продължи да диша равномерно. Нервите под кожата й потрепваха. Изведнъж й се прищя да се прозее.
Рене гледаше пулсирането под гладката кожа на шията на Сирен и бавното задълбочаване на розовия цвят на бузите й и устните му се извиха в усмивка. Заспала или будна, тя беше негова. Беше облечена в неговата нощница, беше в неговото легло. Косата й беше разпръсната по неговата възглавница, с къдрици, проблясващи с цвета на старо злато, леко влажни там, където бяха най-гъсти, ухаещи на сандаловия му сапун. Той я желаеше със сладка и почти непоносима болка, но не трябваше да я люби, за да я притежава. Не в този момент.
През ума му мина да й даде удовлетворението да му откаже. Това беше твърде малко при начина, по който я беше принудил да капитулира. Но нямаше да е правилно да й позволи да заеме позиция, която нямаше да може да удържи. И тя нямаше да продължи да му отказва, ако той го предотврати.
На китката й имаше малък белег — спомен от борбата й с лейтенанта. От гледката на белега го заболя. Беше толкова близо да убие човека, който й го беше направил. Войниците в Луизиана бяха измет и едва ли минаваше ден, без някой да бъде наказван за някакво престъпление, пиянство, дребни кражби и неспазване на йерархията. Някои бяха по-лоши от останалите, но повечето скриваха пороците си, бяха по-хитри. Лейтенантът трябваше да се наблюдава.
Рене взе един кичур и го остави да изтече като топла коприна между пръстите му. Вдигна го и го притисна към устните си, после внимателно го върна при останалите блестящи кичури, преди да легне и да се пресегне да изгаси свещите. Дълго след това той остана взрян в тъмнината с ръце, събрани под главата, мислейки си какво ли щеше да е, ако протегне ръка и привлече Сирен към себе си. Желанието нарастваше, заливаше го, докато мускулите на стомаха му станаха твърди като стомана от усилието да се въздържи. Той затвори очи и здраво стисна челюстите си. Контролът дойде. Той надмогна желанието, пое дълбоко дъх и заспа.