Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Не знаех, че робините носят такива великолепни рокли, нито пък, че им е позволено да се хранят на масата на господаря си — злобно рече Габи. — Това вече утвърдена практика ли е, или Бетина е изключение, Тристан?
Жюл се изкашля, а Жизел гневно скочи на крака, за да възрази, но Бетина бързо отговори, като се усмихна мило:
— Тристан е много добър господар. Той…
— Винаги ли отговаряш вместо него? — прекъсна я червенокосата с глас, треперещ от злоба.
— Достатъчно! — изръмжа Тристан и един мускул на бузата му затрептя. — Ясно ти обясних какво е положението на Бетина в къщата ми, така че престани да я разпитваш!
— Ти ми разказа доста интересни неща, включително и това, че детето, което носи, не е от теб — грубо се засмя Габи. — Кой е бащата тогава? Някой от твоите хора? А може би е твоя стар приятел Жюл? Той ли я облада първи?
— Отиде твърде далеч, жено! — извика Жюл и гневно удари с юмрук по масата. — Аз никога не съм докосвал дамата, нито пък някой от хората ни. Само този негодник, който седи начело на масата, е имал това удоволствие! — Тристан се усмихна, но никой не забеляза усмивката му, защото Жюл бе привлякъл вниманието на всички. — И ти грешиш като смяташ, че Бетина е робиня, защото тя не е. Тя е тук само защото се закле да остане до края на годината, а след това ще си замине — гневно завърши Жюл.
— Наистина ли? — смехът на Габи изпълни стаята и тя се обърна към Бетина. — Не ти ли харесва тук?
Смехът прозвуча като барабанен звук в главата й. Бетина погледна към Тристан и видя, че той е забил поглед в чашата си с весел израз на лицето. Усети как очите й се напълниха със сълзи, бързо стана и се спусна към стълбите. Нямаше да се разплаче пред тази жена! Гръмкият смях на Габи я последва до стаята й. Когато влезе в спалнята на Тристан, за да събере дрехите си, сълзите вече безпрепятствено се стичаха лицето й. Набързо събра вещите си и побягна към стаята на Жизел.
— Донесох ти нещо за хапване, Бетина — каза майка й. — Не биваше да позволяваш на онази жена да те разстройва. Тя го прави нарочно и ти добре знаеш защо.
Бетина се бе свила в креслото до прозореца, облечена в светложълта долна риза.
— Тристан още ли е с нея? — спокойно попита тя, докато поемаше таблата от ръцете на майка си.
— Да, но те не са сами. Той стана, за да те последва, но онази кучка му се присмя и го накара да остане. О! Тя толкова ме вбесява, че ми се иска да й издера очите!
Бетина мрачно се усмихна.
— И аз се чувствам така, мамо, само дето не го казах първа. Виждаш как се промени Тристан след нейното пристигане. Лошото му настроение изчезна и той забрави гнева си.
— Значи ти се отказваш, така ли? А не ти ли е минавало през ум, че Тристан нарочно се държи така, за да те накара да ревнуваш?
— Но защо? Той не знае, че аз го видях, когато я целуваше. Не, нека не говорим повече за това. Стана късно, а аз се чувствам напълно изтощена.
— Нищо чудно след всичко, което се случи днес, но то трябва да се храниш. Трябва…
— Знам, мамо — прекъсна я с усмивка дъщеря й, — трябва да мисля за детето.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Времето сякаш бе спряло. За Бетина това бяха дни, изпълнени със страдания и тя се чувстваше много нещастна, въпреки че се стараеше да не го показва. Нощите бяха особено мъчителни и тя почти не можеше да заспи, а очите й бяха зачервени и подпухнали от сълзи.
Всяка нощ лежеше будна в леглото, след като майка й заспиваше, и се молеше Тристан да дойде и да я отведе обратно в спалнята. Представяше си как той идва и я моли да му прости, като й се заклева, че тя е единствената жена, която той желае и че Габи не означава нищо за него. Ала мечтите й не се сбъдваха, а жестоката реалност я караше да плаче до сутринта. Изминаха седем нощи, откакто Бетина спеше в стаята на майка си, и младата жена знаеше, че той няма да дойде. Но защо, за Бога, я болеше толкова много?
Никой, освен майка й, не знаеше къде прекарва нощите си, защото никой не я бе виждал да влиза или излиза от стаята на Жизел. Останалите смятаха, че нищо не се е променило. Ала Тристан и Габи знаеха най-добре, напомняше си Бетина.
Предполагаше, че Тристан е въздъхнал с облекчение, когато е видял, че се е изнесла от стаята му, защото така нямаше да му се налага сам да й каже да се махне. Той изобщо не си направи труда да я потърси и да види къде се е настанила нито през първата нощ, нито през последвалите. Това я гнетеше най-много — той просто бе забавил за нея.
През деня й беше достатъчно трудно да гледа как Тристан и Габи весело разговарят и се смеят Ала нощите бяха непоносими, защото Бетина знаеше, че Габи лежи в обятията му и че го прави щастлив и доволен.