Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Тристан бе в прекрасно настроение и винаги и се усмихваше. Мадлен и Малома не можеха да разберат защо Бетина изглежда толкова отчаяна и унила, нито защо Жизел често хвърля враждебни погледи на Тристан, които само го забавляваха. Когато Мадлен попита Бетина какво я тревожи, тя само промърмори някакво неясно извинение и побърза да се затвори в стаята.
Късно следобед, седмица след пристигането на Габи, Жизел завари дъщеря си при конете, тъжно загледана в белия жребец. Жизел Верлен рядко избухваше, защото по природа бе кротка и нежна жена, но Тристан току-що й бе наредил да предаде на дъщеря си едно съобщение.
— Тристан настоява да се присъединиш към нас за вечеря — каза тя и стисна зъби, за да не каже нещо излишно.
— Защо? Та той изобщо не ме забелязваше през последната седмица? Не мога да стоя на масата и да гледам как тази жена е спечелила цялото му внимание за себе си.
— Аз само ти предавам думите му — отвърна майка й и замислено добави: — Той беше много раздразнен миналата вечер, когато не се появи в салона, но честно да ти кажа, ще ми достави удоволствие отново да го видя разстроен.
— Ти ме развесели, мамо — усмихна се дъщеря й. — Ако тази вечер имам силно главоболие, ще ми донесеш ли нещо за хапване?
— Разбира се — засмя се Жизел.
— Тристан в салона ли е? — сериозно попита Бетина.
— Да.
— Той…
— Беше сам, когато разговаряше с мен.
— Добре, аз искам да го попитам нещо. Ако не се съгласи, за в бъдеще ще имам постоянно главоболие — каза Бетина, а в тона й прозвучаха весели нотки.
— Какво искаш да го питаш?
— Нека първо поговоря с него, мамо, а след това ще ти кажа. — Тя прекоси ливадата, като остави майка си да се чуди какво е намислила.
— Когато влезе в тъмния салон, смелостта й се изпари, защото видя, че Тристан вече не е сам. Той бе застанал с гръб към камината и с лице към Габи, която се бе изтегнала на дивана пред него. Алия палеше свещите.
Бетина видя ленивата усмивка на Тристан и реши да говори с него, но когато приближи дивана, застина на място от гласа на Габи.
— О, я гледай ти, дошла е малката бъдеща майка. Обикновено тази забележка само би я накарала да се засмее, защото Бетина бе по-висока от червенокосата жена, но в този момент думите не й се сториха забавни.
— Вярвам, че днес се чувстваш по-добре? — продължи Габи, намеквайки за отсъствието на Бетина предната вечер.
Габи бе облечена с красива рокля от черна дантела, а долната й фуста бе от сива коприна в тон с цвета на очите й. Изглеждаше много красива и го знаеше. Доставяше й удоволствие, че и Бетина го е забелязала.
— Мога ли да говоря с теб… насаме? — спокойно попита Бетина, без да обръща внимание на Габи.
— Май наистина ще трябва да научиш това момиче как да се държи, Тристан — възмутено се обади Габи.
— Съгласен съм — ухили се Тристан, — но няма да е сега.
Взе ръката на Бетина и я поведе към предния двор, оставяйки Габи побесняла от гняв. След като се отдалечиха на известно разстояние от къщата, Бетина спря и се обърна с лице към него.
— Тристан, настоявам да ме освободиш от обещанието ми. Искам да напусна острова веднага.
— Нима винаги не си искала да заминеш? — подразни я той, а сините му очи весело се заблестяха.
— Да, но…
— Защо смяташ, че сега моят отговор ще бъде по-различен от последния път, когато ме пита за това?
— Много добре знаеш защо! — извика младата жена, а очите й станаха тъмнозелени. — Няма защо повече да ме държиш тук!
— Защо мислиш така, малката ми? — подигравателно се усмихна Тристан.
— Ще ме пуснеш ли да си отида сега?
— Не.
— Много добре, Тристан — студено отвърна тя. — Както винаги си упорит, но това не ме изненадва.
— Радвам се, че се примири толкова лесно — ухили се той. — А сега, да вървим. Време е за вечеря.
Той отново хвана ръката й, за да я съпроводи до къщата, но тя се отскубна и отстъпи няколко крачки.
— Няма да вечерям с теб — високомерно заяви Бетина.
— Няма ли? — Тристан въпросително повдигна вежди.
— Страхувам се, че всеки момент ще започне ужасно главоболие. Предполагам, че и в следващите дни няма да се отърва от него.
— Няма отново да започваш тази игра, Бетина! — намръщи се той.
— Върви по дяволите! — избъбри тя и хукна към къщата.
— Бетина, какво си казала на Тристан? — попита Жизел, когато влезе с табла в ръка. — През цялата вечер се държа много странно.
— Помолих го да ми позволи да напусна острова, но той отказа. Тогава му заявих, че в близките дни сигурно ще имам неразположения — тихо отвърна Бетина.