Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Животно! — изсъска Саманта. — Нямам нужда от твоята помощ!
— Въпреки това ще я получиш — отвърна меко той, като я взе на ръце и я внесе в къщата.
Саманта завинаги щеше да запомни тази нощ. Беше принудена да приеме нежното внимание, с което я обгради Ханк. Цялото тяло я болеше и беше твърде уморена, за да се бори с него. Той я изкъпа, като първо я съблече изцяло и я отнесе до ваната. Накара я да стои в топлата вода, както й се стори, с часове, след това я отнесе на леглото и избърса и подсуши цялото й тяло, което му отне прекалено много време.
— Остави това на мен, ръцете не ме болят — започна да протестира тя.
Но ръцете наистина я боляха, а и не можеше да го спре. Но докато се грижеше за нея, лицето му бе придобило неразгадаем израз. Саманта не можеше да разбере за какво си мисли той в този момент, а бе твърде изтощена да се замисли дали му въздейства така, както бе слаба, безпомощна и унижена. Ханк бе много внимателен, когато нанасяше мехлем по гърдите и ръцете й, но по израза на лицето му можеше да се съди, че все едно се грижеше за непознат. Които ръцете му се плъзнаха надолу по голите й бедра, за да масажират мускулите й, тя изстена, но не от интимния жест, а от болката, Която й причиниха пръстите му. Когато той свърши, Саманта отвори очи, въпреки неудобството, което изпитваше. Той я гледаше със странен израз в очите, и изражението му вече не бе затворено и неразгадаемо. Саманта разпозна лумналия огън в сивите му очи, а това, което видя, не беше гняв. Погледът му бавно се плъзна по красивото й тяло. Ханк явно се колебаеше дали да се поддаде на желанието си. После взе сгънатото одеяло от леглото и я покри внимателно с него.
— Наспи се добре, малката — каза нежно той на испански. Испанските думи още звучаха в ушите й, след като затвори вратата след себе си, оставяйки я в тъмнина. Защо го правеше толкова често? Той не знаеше, че тя разбира испански. Дали целта му бе тя да се чуди какво й говори? И защо не можеше просто да напусне това място и да забрави този мъж?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
— Защо никога не носиш револвер, когато влизаш в стаята, Ханк?
Саманта седеше на леглото, облегнала гръб на стената, подвила крака под широката си селска пола. Целия вчерашен ден бе прекарала в леглото, въпреки че не бе необходимо.
Краката не я боляха толкова, колкото бе очаквала. Може горещата вода бе помогнала. Или умелият масаж на Ханк. Но бе останала в леглото, принуждавайки го да се грижи нея. Този ден се чувстваше добре, но бе в лошо настроение. Не бе простила на Ханк.
— Да не би да се страхуваш, че ще се опитам да ти отнема? — подразни го тя, тъй като той не отговори.
Ханк остави подноса с храната на сандъка и скръсти пред гърдите си. Носеше удобна риза и панталони, тъмна риза, разкопчана наполовина, разкривайки бронзовите гърди. Саманта потърси с поглед следите от драскотините, които му бе направила, но за нейно горчиво разочарование не откри нищо.
— Защо да нося револвера си тук? От какво трябва страхувам?
— Винаги извърташ въпроса — отвърна тя, ядосана. — Нима не можеш да отговориш ясно на един обикновен въпрос?
— Но аз винаги отговарям на въпросите ти — когато попиташ учтиво.
— Добре! Кажи ми колко време смяташ да ме държиш тук? Изминаха две седмици, откакто ме доведе в забравено от бога място.
— Седмица и половина.
— Но това са почти две седмици! И не си играй, а просто ми отговори.
— Не ти ли харесва тук, Сам?
Саманта забеляза усмивката, която се плъзна по устните му.
— Не съм в настроение за шеги, Ханк Шавез.
Той сви рамене.
— Не мога да ти отговоря. Трябва да чакаш… както и аз.
Саманта се намръщи.
— Но нали отиде при баща ми да разбереш дали следва указанията ти? Нищо ли не откри?
— Открих много интересни неща, едно от които е, че баща си мисли, че може да ме прави на глупак.
— Какво искаш да кажеш? — Саманта скочи от леглото. — Не си ли тръгва от Мексико, както бе поискано от него?
— Да.
— Добре, тогава ме отведи при него — настоя Саманта. — Какво чакаш още?
— Той си тръгва, Сам, но има твърдото намерение да се върне. Това изобщо не влиза в плановете ми.
— Но ти какво си очаквал? Казах ти, че татко няма да се откаже от земята ни.
— Аз пък ти казвам, че ще го направи — отвърна твърдо Ханк — В противен случай няма да те види повече.
Очите й изгубиха блясъка си.
— И какво смяташ да правиш? — попита тихо.
— Изпратих му друга бележка.
— И какво пише в нея?