Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Какво?
— Да. С главна буква. Ивицата е самостоятелна юрисдикция на име Парадайс9.
— Сериозно?
— Да — в този смисъл може да се каже, че Лас Вегас е много далеч от Рая. Завряха ни тук в предградията, като че ли сме банда зъболекари. Долу-горе половин час път с кола според движението.
Голдстайн ме упътва със звучния говор на телевизионен водещ или логопед. Шофлър ми каза, че Голдстайн се е подвизавал в шоубизнеса преди да премине към силите на закона. „Оттам идва и «Холивуд». Холи участвал в полицейски сериал преди двайсетина години и усетил истинското си призвание.“
В два и половина, след като съм пропътувал десетки мили през шикозни квартали и големи търговски центрове, стигам до някакво подобие на офис парк, което наистина намирисва на предградия. Комплексът дори не е запазен само за ченгетата. Ласвегаското полицейско управление дели централата си с ортопедична клиника „Щастливи крака“, салон за красота „Бахама“, агенция за залагания. Най-накрая зървам група бели пикапи с надписи МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ и няколко врати с табелки КРИМИНАЛИСТИКА, което ме навежда на мисълта, че съм попаднал на правилното място. Един човек обира опадалите листа и изключва машината си, за да чуе въпроса ми, но вдига рамене, когато го питам къде да намеря отдел „Убийства“. Негов колега, зает с подрязването на един храст, сочи през рамо.
В приемната две жени тракат на компютърни клавиатури. На стената зад тях има голяма, свръхреалистична снимка на гориста местност, венец в селски стил с изкуствени птички и яйца и няколко детски рисунки. Едната жена ме пита по каква работа съм дошъл, после звъни на Голдстайн и ми казва да изчакам, посочвайки към една миниатюрна ниша, голяма колкото да побере два стола. Сядам с лице срещу дърворезба, изобразяваща горска пътека. Позлатеният надпис гласи: НИКОГА НЕ ЩЕ КРАЧИШ САМ.
Голдстайн е висок красив мъж в началото на петдесетте, с посребряла коса и черни като катран вежди. Здрависваме се и той подхваща похвално слово за Рей Шофлър.
— На Рей сигурно му горят ушите — казва в заключение Голдстайн, — но аз ви го казвам съвсем сериозно — той наистина е голяма работа. От старата школа човек. Сега всичко при нас е компютризирано и това е супер. Досиетата ни по случаите са десет пъти по-дебели, отколкото преди десет години — толкова много информация получаваме. И тя може да помогне, особено в съда. Но в разкриването на престъпления? Нее. Понякога направо се губиш в целия този боклук и повече ти пречи, отколкото помага. Вземете единайсети септември. Информацията си е била там, но се е изгубила в потока от данни. Веднъж Рей ми разреши един случай само по догадки.
— И аз съм тук заради негова догадка.
— Виждате ли — казва той и клати глава. — Хей, Синди, отвори ни Сезам.
Следвам го през метална врата, която се отваря с електронно жужене. Минаваме през лабиринт от малки офиси, промъкваме се покрай екип, който работи с огромна камера и микрофон. Като че ли заснемат някакъв лист хартия.
— Стар случай — казва Голдстайн и кима към оператора. — Подреждат документите. Не може просто да ги минеш тези неща през скенера. Трябва да запазиш оригинала — така че ги снимат. Работата е там, че току-що си избрахме нов шериф. Едно от обещанията в кампанията му беше да поднови разследването на старите случаи.
— Като случая Гейблър?
Той свива рамене.
— Всичките, по принцип. Но за Гейблър не знам. Те са един вид сирашки случай.
— Какво имате предвид?
Влизаме в съвещателна зала. Голдстайн ми махва към един от дузината столове около дървената маса.
— Нека ви обясня как работим тук. Първо, отговаряме за много голям район. Окръг Кларк и град Лас Вегас като територия са по-големи от Масачузетс. Тринайсет хиляди квадратни километра. — Кима към огромна сателитна снимка на Лас Вегас и околностите му, заемаща цяла стена. — И расте. Най-бързо растящият град в Щатите. Работата често преминава всякакви мислими граници. Предполага се, че трябва да работим по старите случаи, когато нямаме нови. Което си е чиста проба майтап по нашия край.
— Имате много убийства, така ли?
— По-малко, отколкото бихте си помислили. Средно имаме по сто и петдесет убийства на година. И много малка част от тях стават на Ивицата. Големите казина инвестират сериозни суми в сигурността и системите им за наблюдение са последна дума на техниката. Туристите не ги убиват — или много рядко. А и те не идват в Лас Вегас, за да се убиват един друг. Основната част от работата ни е същата като на други места. Съпруги и съпрузи, приятели и приятелки. Лаборатории за синтетични наркотици, наркодилъри с претенции за по-голяма територия, такива неща.
9
Игра на думи — paradise означава рай. — Бел.прев.