Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— А за Гейблър… защо казахте, че са сираци?
Той плясва ръце, една след друга, върху двете папки на масата пред него.
— Клара и Карла. Карла и Клара. Сираци са двойно… или става четворно? Като за начало, наистина са сираци — родителите им загинали при автомобилна катастрофа близо до Сърчлайт. Когато момичетата били на седемнайсет.
— Ужасно.
— Колите убиват много повече хора от оръжията. Цифрите дори не са съпоставими! Така де, четиридесет хиляди загиват ежегодно при автомобилни катастрофи само тук, в Щатите. Все едно по два големи пътнически самолета да катастрофират всяка седмица. Както и да е, момичетата Гейблър — не само че са сирачета, но и случаят им е осиротял. Вижте, системата е такава, че всеки инспектор си има своите случаи. С разследването на Гейблър се занимаваше Джери Олмстед. Бюрото му беше до моето, затова и знам доста за случая. Както и да е, Джери направи трийсет и пет години на служба, кръвното му беше високо и жена му не му даваше мира. Така че се пенсионира и се преместиха в Лейк Хавасу. Един месец след това, точно един месец, машинката му отказала.
— Господи!
— Ето как Гейблър осиротяха повторно. А не е добре, когато жертвата загуби разследващия си офицер. Човек се привързва, ако ме разбирате. От самото начало. Случаят ти става като твое дете. — Навежда се към мен със сериозна физиономия. — Сигурно звучи глупаво, но ние наистина смятаме — имам предвид ние, инспекторите, — ние наистина смятаме, че работим в името на жертвите. Така че… — Свива рамене. — След като Джери си отиде, случаят Гейблър на практика остана без застъпник. Но пък случаят е интересен, така че колегата, който го наследи, може и да се хване здраво на работа сега, когато шерифът ни е подгонил да подновим старите случаи. Само че лично аз се съмнявам, наистина се съмнявам.
Не казвам нищо. Мисля си за преместването на Шофлър в антитерористичния отдел.
— И защо вие не наследихте случая Гейблър?
— Не го исках. Костелив орех е. Пък и бях претрупан с работа. Покрай Монголите.
— Покрай кое?
— Монголите. Мотористка банда. Сбиха се с Ангелите в Лафлин, малка война направо. Много хора бяха убити. Много свидетели трябваше да се разпитат. Месеци наред бях в съда. Само че — казва той, сменяйки скоростите, — аз проверих на кого е зачислен случаят — на Морено. Пабло Морено. Готин човек. Тази седмица е в съда, но можете да му се обадите на мобилния. — Казва ми номера и аз го вкарвам в електронния си бележник.
— Значи този Морено работи по случая Гейблър, така ли?
Голдстайн клати глава.
— Не. Както казах, може и да го погледне сега, когато ни натискат, но не бих се обзаложил. Като всички нас и той има десетки стари случаи на главата си. А случаят Гейблър има един съществен недостатък.
— Който е?
— Че никой не бие барабана. Понякога имаш убийство и след десет години мама или татко продължават да ти звънят и да питат докъде си стигнал. И то всеки ден ти звънят. Но момичетата Гейблър? Ъ-ъ. Никой не пита за тях. Даже напротив.
— Какво имате предвид?
— Убийството беше толкова… гротескно, разбирате ли? А и момичетата са работили на Ивицата. Е, на две пресечки оттам, ако трябва да сме точни, но пак достатъчно близо. А Ивицата — тя ни е насъщният. Кървави неразгадани убийства не са точно рекламата, която искаме. Така де. — Голдстайн се мръщи. — Както аз го виждам, сензационният характер на убийствата на практика работи срещу подновяването на разследването. Лошо е за бизнеса. Твърде… кърваво, ако разбирате какво искам да кажа.
— Щом казвате.
— Нека го кажа така. Тук, във Вегас, си имаме хора, които отглеждат човекоядни тигри, имаме изчезнали коли и хора, имаме си увеселителни влакчета, които могат да ви спрат сърцето от страх. Имаме шоугърли на всяка крачка. Боже, и в най-смотаното казино — дори в някои ресторанти — има красиви сервитьорки, които си размятат задниците и циците на воля. Само че всичко е… организирано, разбирате ли. Предизвикващите смъртта магически атракции, увеселителните паркове и всичко друго — замислено е така, че да ти качи максимално адреналина, но по безопасен начин. Колкото до шоугърлите — и това е дезинфекцирано. Секс без размяна на телесни течности, както се изразяват някои. Не че си нямаме момичета на повикване и проститутки — Божке, та те са законни тук! Видяхте ли кутиите с плячка?
— Да. — Има предвид металните кутии, които си стоят на много от улиците редом с кутиите, от които можеш да си купиш „Ю Ес Ей Тудей“ и други Вестници, само че в тези има подробна информация и снимки на много от градските проститутки.
Той клати глава.