Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Покрай теб ще се сдобия с пълен комплект пороци! Шегувам се, шегувам се! Няма повече!
— Добре де, от мен да мине, и този път ще ти простя. Алекс, чуй: той нямаше откъде да знае, че в болницата маскираният е взел от мен календарчето!
— Не те разбирам. Давай подред.
— Питах го за реферата на Мария. Отначало се чудех на съвпадението… Разбираш ли, тя е разглеждала в работата си формирането на психически отклонения, водещи до такива анормални прояви като сексуална извратеност и склонност към насилие. А после сама е попаднала на такъв тип! Доста мислих и стигнах до извода, че това не е било съвпадение. Той го е чел и е реагирал, като я е нападнал! Мисля, че се е познал в този тип и се е ядосал. Доказателство за това беше неговото календарче. Отделен въпрос е как стигнах до извода, че то не е на сестра ми, сега не искам да се отклонявам. Затова го е забравил вътре в папката й! Трябваше да разбера кой е имал възможност да прочете работата й. Затова разпитвах… Апропо, и ти си останал насаме с Мария, когато Елена е отскочила до тоалетната… Шегувам се, не се разпалвай!
— Не преставам да се учудвам на чувството ти за хумор!
— Съжалявам, Алекс, трябваше да разгледам всички възможности! Никой не каза, че е виждал тази папка в ръцете й, но тя все пак е дала на убиеца реферата си по някое време, нали?! От мама научих, че на Бъдни вечер Мария се върнала за малко, влязла веднага в стаята си да вземе нещо, после й викнала, че отива до барчето да даде на Юли книгата, която му бяхме донесли. Мама била в кухнята и не е видяла какво е взела Мария. Ами ако точно тогава му е дала и папката? Когато показах, че отдавам по-голямо внимание на този реферат и на това календарче, отколкото би трябвало, той реши да ми го отнеме. Дотук ясно ли е?
— Ти всичко това вече го обясни по-рано. Не разбирам какво е нямало откъде да знае…
— Той каза горе-долу така: „Защо мислиш, че аз съм те нападнал в болницата и съм ти взел календарчето.“ Юли нямаше откъде да знае, че маскираният изобщо е взел нещо от мен в болницата! Разбираш ли? Всяка вечер следях новините по телевизията, никой и дума не е споменавал нито за нападението над мене, нито за това календарче. И няма как! Журналистите изобщо нямаха представа за него! От полицията не му бяха обърнали внимание! Мислели, че е на Мария. Едва оная нощ разказах на капитана съмненията си. След нападението… И само той знаеше колко е важно то! Тогава ми каза, че върху него са отбелязани датите на убийствата, но никой друг не знаеше това! Разбираш ли? Освен самия убиец, естествено!
— И какво направи този Юли като го попита за реферата?
— Разпитваше ме защо мисля, че е толкова важно… После ми се призна в любов…
— Изчервяваш се. Защо, нормално е да ти е приятно, когато си желана…
— Можех и да не ти казвам! Но мисля, че е факт, който е от значение.
— Мислиш, че нарочно е сменил темата? Може и така да е. Но няма да скрия, че на мен пък ми е изключително неприятен този факт. И ти… мога ли да знам какво му каза?
— Съжалявам, ама нали трябва да подредим фактите, Алекс. Освен това нали помниш какво каза, че е видяло момчето? Видяло ме е да се прибирам с убиеца! — Тя отново отбягна отговора на въпроса му и продължи. — Само двама души са ме изпращали тези дни и това бяхте ти и Юли. И санитарката, и момчето говореха за мъж с балтон. А ти ходиш с яке. Ти… всъщност имаш ли балтон? Защо ли те питам, и да имаш, вече няма да ми кажеш…
— Ела! — той скочи, властно я хвана за ръката и я измъкна от масата.
— Къде ме дърпаш? Всеки път си позволяваш все повече воля на ръцете… Пусни ме веднага!
— Казах ти, ела! Омръзна ми! Веднъж завинаги ще сложим край на тези подозрения! Ако не тръгнеш, ще те вдигна на ръце и пак ще те занеса горе!
— Горе? Защо горе? — Магдалена се изплаши. Сама, в тази усамотена вила… Какво му ставаше на Александър? Ами ако не е преценила правилно? Жалко, че не можа да получи по-точно описание от момчето! Вярно, че пъзелът се подреждаше без грешка, но всичко опираше до този проклет балтон… Другото бяха догадки!
— Не се плаши! Нищо няма да ти направя. Искам да надникнеш във всички гардероби, килери, скринове и шкафове. Ще ти покажа и мазето, и тавана. И гаража, и багажника на колата! Ако аз съм този убиец, къде бих скрил балтона си? Тук някъде, нали? Аз не знаех, че ще дойдеш тази вечер, значи ако имам такъв балтон, той би трябвало да е тук. Не бих го оставил в София, щом с него съм извършил нападение, нали? Хайде, тръгвай!
— Остави ме! Какво си позволяваш! — тя се отскубна от него и седна на пода пред камината, обхванала с ръце коленете си. — Никъде не тръгвам!