Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Тя дори не вдигна глава, като чу гласа на съпруга си, а само промърмори:
— Поредната бюрократична спънка. Компютърът в Източен Вашингтон ми изпрати съобщение да поискам достъп до информацията през работно време. Както виждаш, моето работно време не е приключило.
— Ако желаеш, може би ще успея да…
Ив се приведе към монитора и иронично подхвърли:
— Разбирам, че искаш да се изфукаш, но едва ли ще постигнеш нещо.
— За толкова дребнав ли ме смяташ?
— Способен си на всичко, за да се намесиш в работата ми.
— За да ти докажа колко съм великодушен, ще се престоря, че не съм чул обидата. Прегледай списъка, който съм изготвил, а пък аз ще се опитам да проникна през бюрократичните бариери.
МОЛБАТА ВИ ЗА ДОСТЪП ДО ЛИЧНОТО ДОСИЕ И МЕДИЦИНСКИЯ КАРТОН НА СЪДИЯ ТОМАС УЕРНЪР В МОМЕНТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНА — напевно произнесе компютърът. — МОЛЯ, ПОДАВАЙТЕ ЗАЯВКИТЕ ЗА ДОСТЪП В РАМКИТЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ — ОТ ОСЕМ ДО ПЕТНАЙСЕТ ЧАСА ПРЕЗ ВСЕКИ ДЕЛНИЧЕН ДЕН. ЗАЯВКИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРИДРУЖЕНИ ОТ ПОПЪЛНЕН ФОРМУЛЯР ВЪПРОСНИК. ПРИ НЕПРАВИЛНО ПОПЪЛНЕН ФОРМУЛЯР ПРИДВИЖВАНЕТО НА МОЛБАТА ЩЕ БЪДЕ ЗАБАВЕНО. ЗАЯВКИ СЕ ПРИЕМАТ САМО ОТ ОТОРИЗИРАНИ ЛИЦА СЛЕД ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТНИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ. ОТГОВОР НА МОЛБАТА СЕ ПОЛУЧАВА В РАМКИТЕ НА ТРИ РАБОТНИ ДНИ.
ВНИМАНИЕ!!! ВСЕКИ ОПИТ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯТА БЕЗ НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ Е ФЕДЕРАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОЕТО ВОДИ ДО ЗАДЪРЖАНЕ И СЕ НАКАЗВА С ГЛОБА ОТ ПЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА И СЪС ЗАТВОР.
— Май не е много приятелски настроен — отбеляза Рурк.
Тя не отговори, а стана, заобиколи бюрото и взе разпечатката, която беше донесъл. Заяви, че отива в кухнята да си налее кафе и се престори, че не забелязва как съпругът й седна пред компютъра. Не желаеше да види как той с лекота преодолява бюрократичните спънки.
Взе чашата с кафе от автоготвача и се зае да прегледа списъка. Със задоволство забеляза, че Рурк си е направил труда да подчертае големия брой покупки, направени в един и същ ден през февруари, за които клиентът беше заплатил в брой.
„Типично за Йост — помисли си. — Отново си е направил удоволствието да напазарува в най-скъпите магазини.“ Този път бе купил ново дипломатическо куфарче, шест чифта обувки, портфейл, четири кожени колана, няколко чифта чорапи — копринени и от тънка вълна. Бе поръчал два костюма в прочутия магазин за мъжка мода на Бонд Стрийт, който Рурк бе споменал, докато гледаше видеозаписа от дома на Джоуна.
Само в два магазина беше пръснал над трийсет хиляди евродолара.
Рурк беше прибавил и сведенията от бижутерския магазин в Лондон. Братовчедът на услужливия продавач от Ню Йорк потвърди, че Йост е купил две петдесетсантиметрови сребърни жици, за които е заплатил в брой.
„Само две жици — помисли си тя. — По една за всяка жертва, никакви резерви.“ Това беше поредното доказателство за самоувереността на престъпника, който очевидно не вярваше, че може да допусне грешка.
Като се има предвид приблизително кога са били убити двамата контрабандисти, Йост беше „напазарувал“ два-три дни, преди да отиде в Корнуол и да отнеме живота им.
Запита се с какво се е придвижил до областта, намираща се на север, близо до брега на океана. Дали държи кола в някой гараж, дали притежава къща в Лондон? А може би отново е отседнал в някой скъп хотел, взел е кола под наем или е пътувал със самолет или с влак.
„Със сигурност не се е придвижвал пеш — иронично си помисли тя. — Няма да ми бъде трудно да разбера какво превозно средство е използвал.“
— Може ли да ти задам един въпрос? — каза, като се върна в кабинета си. — Притежаваш ли къща в Лондон?
— Да, въпреки че почти не стъпвам там. Когато съм в града, предпочитам апартамента в „Ню Савой“ — обслужването в този хотел е безупречно.
— Държиш ли кола в гаража?
— Дори две.
— Колко време отнема пътуването с автомобил до Корнуол?
— Никога не съм предприемал подобно пътуване, затова ще изчакаш да проверя. — Едва сега се обърна и я погледна, а тя с раздразнение си помисли, че се е настанил пред компютъра й така, сякаш е в своя кабинет. — Ако пътувам толкова далеч на север, бих предпочел да взема реактивния хеликоптер, освен ако не съм в настроение да се наслаждавам на живописния английски провинциален пейзаж.
— Как би постъпил, ако искаш да останеш незабелязан?
— Вероятно ще взема под наем солидна кола, която обаче не се набива на очи.
— И аз съм на същото мнение. Ако пътуваш с влак или със самолет ще се наложи да организираш придвижването си от гарата или от аерогарата, което носи известен риск да бъдеш запомнен и по-късно — разпознат. Нашият човек не обича ненужните рискове. „Ню Савой“ ли е най-луксозният хотел в Лондон?