Изповедите на един буржоа

7

Разбира се, завиждах на Крес и неговата хемофилия, по чието благоволение той вегетираше помежду ни в някаква респектираща екстериториалност; не живееше в пансионата, но следобед учеше с нас в общата занималня, толкова и тогава, когато му бе приятно… Ние, останалите, живеехме и учехме по задължение, спяхме и се развличахме по задължение. Както и да погледнех, бях си пъхнал главата в хомот. В зори се строявахме пред умивалниците, сетне слушахме службата в училищния параклис, след закуска имаше половин час „свободни занимания“, после — уроци, миене на ръце, обяд върху мушамени покривки в столова за двеста души, един час игра под надзора на инструктори, три часа зубрене, един час разходка, в седем и половина — вечеря, след нея — половин час свободни занимания, после събличане и лягане в присъствието на нашите тъмничари… Следобед понякога ни водеха групово на музей и веднъж месечно — на театър; така видях Сачваи93 в Националния театър, играеше ролята на крал Лир, хриптеше страховито и блещеше очи. Бяхме седнали в ложата изискано, като принцове; пансионатът внимаваше за славата си на „изискано“ заведение, и в Националния, и даже в Операта седяхме в партерната ложа в празнични венгерки, с бели гласени ръкавици, напомадени и елегантни, както младите офицери. Носехме униформа и в пансионата, и на улицата, офицерска куртка, дълга венгерка, орнаментирана с пищни златни гайтани и дълъг, черен панталон, офицерска шапка с козирка като кадетите; и пехотинците често ми отдаваха чест в полумрака, в неделя вечер, когато в компанията на леля Жюли вървях към дома по улиците на Буда. В училище и у дома обличахме „домашната куртка“, късо „сетре“, скроено тъкмо толкова неудобно и по военному, както и парадната венгерка, само дето по него лъщяха една идея по-малко ширити… И ние усещахме, че сме много знатни с парадните си дрехи, същински малки лейтенанти, напето приемахме с небрежно махване на ръка неувереното козируване на пехотинците и си поръчвахме при шивача „екстра“-шапки, плоско изрязани фуражки с широка козирка, каквито носеха офицерите в армията.