Камъните на елфите

— Какво си?

Но вниманието на момчето бе погълнато от Амбърли, която се събуждаше.

— Добро утро, лейди — поздрави я усмихнато.

— Добро утро. — В зелените очи на момичето просветна весело учудване. — Ти кой си?

— Пърк.

— Аз пък съм Амбърли. А това е Уил.

Момчето скочи и подаде ръка на Уил. Стискаше силно, по мъжки, и южнякът с учудване установи, че дланта му бе грапава, мазолеста. Пърк сякаш долови учудването му, смута се и не подаде ръка на Амбърли, само леко се поклони.

— На драго сърце бих хапнал нещо… — призна Уил.

— Нося само малко хляб, сирене, мляко и орехи. — Момчето посочи торбичката на кръста си. — Ако знаех, че ще ви срещна…

— Това е предостатъчно — усмихна се Уил. — Който и да си ти, много мило от твоя страна, че ще споделиш с нас закуската си.

Момчето отвори дисагите си и тримата се нахвърлиха на храната. Скромната закуска безкрайно им се услади.

— Откъде си взел млякото? — полюбопитства Амбърли.

— От козите. Знам едно стадо недалеч от тук…

— Нашият приятел е ветрогон. Лети насам-натам.

— Още не съм станал истински ветрогон — прекъсна го момчето. — Исках да кажа, че като порасна, ще бъда. А вие така и не ми казахте какво правите тук. Да не бягате от нещо?

— Защо мислиш така, Пърк? — преглътна Уил.

— Ами… дрехите ви са окъсани и мръсни, но да приличате на скитници. Пък и не носите нищо със себе си, не палите огън… Имам чувството, че сте побягнали от нещо…

— Умно момче си, Пърк — отбеляза Уил. — Я ми кажи, можеш ли да пазиш тайна?

— Гроб съм! — светнаха очите на момчето.

— Слушай тогава — наведе се Уил към него и прошепна поверително. — Тази дама, Амбърли, е истинска принцеса. Принцеса на елфите, внучка на крал Ивънтайн Елеседил.

— Кралят на земните елфи — уточни момчето. — И накъде сте тръгнали? Да не би да търсите съкровище?! Или… някой я е омагьосал?

— Да. Тоест не — прехапа устни Уил. Ама че се уплете. — Всъщност ние… търсим един талисман, Пърк. Голямо зло заплашва народа на елфите и само този талисман може да ги избави. Трябва да го намерим колкото се може по-бързо. Искаш ли да ни помогнеш?

— И още как! — възбудено отвърна момчето. — Щом става дума за приключение!

— Уил, не мислиш ли, че… — започна Амбърли.

— Спокойно! — прекъсна я Уил и пак се обърна към момчето. — Виж, Пърк, това не е шега работа… Преследвачите ни са безмилостни. Много елфи намериха смъртта си. Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш и няма да действаш на своя глава. И че ще ей тръгнеш веднага щом те помоля.

— Добре — кимна момчето. — Какво трябва да направя?

— Да ни помогнеш да минем през Скалист рид — отвърна Уил. — Ако, разбира се, има начин…

— Как да няма! — възкликна момчето. — Само ми кажете къде искате да отидете.

Уил се поколеба. Не беше сигурен дали постъпва правилно.

— Има ли значение? — въздъхна.

— Разбира се — малко раздразнено отвърна момчето. — Нали трябва да знам къде искате да отидете, за да ви кажа как да стигнете дотам.