Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
Момичето прехапа устни и кимна безмълвно. Уил здраво стисна ръката й.
Придвижваха се един след друг — бавно, стъпка по стъпка Скоро ръцете и краката им станаха почти безчувствени от ледения вятър. Най-после се добраха до кулата на отсрещните скали.
Когато и тримата стъпиха на здрава земя, Криспин се приближи до стената на кулата, бръкна в някаква ниша и извади сандъче с два чука. Връчи единия на Уил и посочи към мостчето.
— В основата му има шест болта — по три от всяка страна. Трябва да ги извадим, за да не ни последват нежелани гости. Ти давай отдясно, а аз — отляво!
Уил се наведе над мостчето. Задачата се оказа доста Камъните на елфите трудна. Болтовете бяха хванали ръжда и скоро двамата се обляха в пот. Най-после Уил се справи с първия болт и се захвана с втория. Леденият вятър сковаваше движенията му, чувстваше пръстите си вдървени и непохватни, но накрая все пак успя. Оставаше му само един.
Изведнъж мостчето потрепери, разклатено от нещо тежка Уил и Криспин се спогледаха.
— Той е! — извика капитанът на елфите. — Побързай!
Уил заблъска отчаяно, но този път всички усилия изглеждаха напразни.
Тласъците на моста ставаха все по-силни, тъмната сянка застрашително приближаваше. Криспин остави болта и скочи на крака. В сравнение с него едрата, загърната в тъмен плащ фигура на Косача изглеждаше огромна.
Капитанът на елфите свали лъка и стрелите му захвърчаха с такава скорост, че Уил дори не смогваше да ги проследи. Но Демонът ги посрещна с грозен кикот — те не успяваха даже да го одраскат. Уил усети, че стомахът му се сви на топка и наведен над проклетия болт, удвои усилията си.
И изведнъж си спомни за камъните на елфите. Сега беше моментът да ги използва, как не се сети по-рано?! За секунди извади кожената кесия, изсипа камъните в шепата си и ги стисна толкова здраво, че острите ръбове се впиха в дланта му. Косача неумолимо приближаваше към тях. Уил вдигна юмрук и напрегна цялото си същество в стремежа си да извика силата на камъните.
За миг камъните засияха, обладани от лъчисто сияние, но… в следващия миг нещо сякаш се пречупи в Уил и го обхвана безсилие.
Ужасен, отстъпи назад и опита отново. Пак нища Амбърли се втурна към него, като размахваше ръце и викаше нещо, но вятърът заглушаваше думите й. Уил разбра, че се беше провалил и нещо сякаш го стисна за гърлото. Силата на камъните на елфите му се изплъзваше отново — може би завинаги.
В този миг видя, че Криспин захвърли лъка и изтегли меча си. Младият елф се спусна по висящия мост право към Демона, който този път сякаш се поколеба. Не беше очаквал такова открито предизвикателство.
Вятърът залюля мостчето и металните подпори остро, зловещо изскърцаха.
— Действай! — подвикна Криспин през рамо.
Уил пъхна камъните обратно в джоба си и се наведе над последния болт. Амбърли коленичи от другата страна, където Криспин почти беше привършил разковаването, преди да се изправи лице в лице с чудовището.
В това време капитанът на елфите ловко въртеше меча си и се опитваше да извади от равновесие Косача, за да го събори в пропастта. Но Демонът се съпротивляваше с такъв вид, сякаш го беше нападнала някоя досадна муха.
Безумна ярост обхвана Уил Омсфорд и той размаха чука с такова настървение, че този път болтът полетя в пропастта. Мостчето се люшна, Криспин загуби равновесие и, Демонът използва момента, за да се нахвърли върху него. Сграбчи го за туниката и го вдигна във въздуха като перце. Уил и Амбърли гледаха ужасени как Криспин се мъчеше да прободе със сабята си гърлото на Косача и как изведнъж полетя в пропастта като парцалена кукла. Всичко стана за миг. Косача се втурна към тях.
Тогава при един по-силен порив на вятъра мостчето, увиснало на последния, недооткъртен от Криспин и Амбърли болт, изведнъж се откъсна от скалата и повлече Косача надолу в бездната.
Уил се втурна към Амбърли и тя разплакана се хвърли в прегръдките му. Вятърът отнасяше думите й и те не достигаха до южняка, но той я притискаше към себе си със съзнанието, че само тя му е останала. Един след друг всички, с които бяха тръгнали, бяха намерили смъртта си. Камъните на елфите бяха загубили силата си. Но докато Амбърли беше жива, все още имаше надежда.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
През следващите няколко часа се опитваха да се измъкнат от крепостта. Дълго се лутаха из мрачните коридори, като осветяваха пътя си с единствената останала факла. Разсъдъкът им бе замъглен от тревоги и изтощение, дори не си говореха, пък и нямаше за какво. Интересуваше ги едно единствено нещо — да се измъкнат оттук час по-скоро.
Имаха чувството, че се въртят в омагьосан кръг и съвсем бяха загубили представа за времето. Не знаеха колко часа са изтекли, откак се бяха озовали в каменната крепост, пък и това вече нямаше значение. Всяка частичка по тялото ги болеше от пренатоварване, погледите им блуждаеха от умора. Оставили се бяха единствено на инстинкта и късмета си. Дори факлата им се беше стопила и всеки миг щеше да угасне.