Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Точно така.
Думата наистина беше СТИГА.
Джордж знаеше какво му подсказва тя: да се откаже от лекарската професия. Щеше да се откаже, защото девизът на Попай беше: „Това е всичко, което мога да издържа, повече няма да понеса“; а Попай беше абсолютно прав.
Пусна водата, върна се в леглото и почти веднага заспа. Когато се събуди, установи, че още иска да бъде лекар (тази увереност му достави неописуемо удоволствие) и че може би си струваше да издържи цялата програма, независимо дали я наричаха „Спешна помощ на колела“, „Кофа кръв“ или „Познай мелодията“.
Важното бе, че още му се искаше да бъде лекар.
Познаваше една жена, която се занимаваше с ръкоделие. Въпреки че имаше голяма нужда от пари, той и плати десет долара, за да му изработи старомодно ковьорче, върху което да избродира следната фраза:
„АКО МОЖЕШ ДА ПОНЕСЕШ ТОВА, ЗНАЧИ МОЖЕШ ДА ПОНЕСЕШ ВСИЧКО.“
Точно така. Правилно.
Нещастието в метрото се случи след четири седмици.
2
— Онази жена се държеше доста особено, забеляза ли? — обади се Хулио.
Джордж си въздъхна от облекчение. Ако кубинецът не беше заговорил на тази тема, той нямаше да има кураж да я подхване. Беше ординатор и един ден щеше да стане правоспособен лекар (сега вече беше сигурен в това), ала Хулио беше врял и кипял в тези работи, човек трябваше да си мери думите пред него, за да не изтърси някоя глупост. Шофьорът щеше да се засмее и да заяви: „По дяволите, такива гадости съм ги виждал хиляди пъти, малкия. По-добре си избърши млякото от устата — още не е изсъхнало.“
Но по всичко личеше, че точно това кубинецът не го беше виждал хиляди пъти и Джордж се зарадва, тъй като изпитваше нужда да говори за онова, което беше видял.
— Наистина беше странна. В един момент ми се стори, че се раздвоява, че виждам двама души.
Той забеляза, че Хулио очевидно почувства облекчение, и внезапно се засрами от себе си. Кубинецът Еставес, който винаги щеше да си остане обикновен шофьор на линейка, беше проявил повече смелост от него.
— Уцели право в десятката, докторе! — възкликна Хулио, извади пакет „Честърфийлд“ и пъхна цигара в устата си.
— Пушенето ще те довърши, приятел — обади се Джордж.
Кубинецът кимна и му предложи цигара.
Известно време двамата мълчаливо пушиха. Фелдшерите от „Бърза помощ“ и лаборантите може би бяха „хукнали подир мацки“, както се беше изразил Хулио… или пък им беше дошло до гуша от кървави гледки. Ала на Джордж изобщо не му беше до жени, измъчваха го други мисли. Да, отначало действително се беше изплашил, нямаше спор по този въпрос. Но после именно той беше спасил жената, не фелдшерите. Беше му ясно, че и Хулио го знае, може би именно затова беше пожелал да поговорят. На помощ му се бе притекла възрастна чернокожа жена, както и някакво момченце, което извика по телефона полицията, докато всички останали с изключение на негърката стояха и зяпаха като че гледаха някакъв филм или поредния епизод от телевизионния сериал за Питьр Гън, но в края на краищата всичко се струпа на Джордж Шейвърс, който беше изплашен до смърт, но се постара да изпълни дълга си.