Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Мариса, няма да те притискам, обещавам ти. Знам, че си ядосана. Но не може ли само да поговорим?
- Добре - каза тя, поклащайки глава. - Но не си мисли, че това ще реши нещо.
Докато той прекрачваше прага, Мариса изведнъж осъзна, че идеята изобщо не беше добра. Щом толкова държеше да разговарят, трябваше да се срещнат на долния етаж. В крайна сметка, той беше мъж. А тя беше съвсем гола. И сега бяха... да, насаме в спалнята й.
Страхотно хрумване. Просто прекрасно! Може би следващата й стъпка трябваше да бъде да се хвърли през прозореца. Бъч затвори вратата зад гърба си и се облегна на нея.
- Преди всичко - добре ли ти е тук?
- Да, добре ми е.
Господи, толкова беше неловко!
- Бъч...
- Съжалявам, че се държах така покровителствено - каза той и покритото му със синини лице потръпна. - Не е, защото смятам, че не можеш да се грижиш за себе си. Уплашен съм до смърт от себе си и не съм в състояние да понеса мисълта, че може да пострадаш.
Мариса не откъсваше поглед от него. Наистина беше ужасно. Опасността да се размекне, ако той продължи в същия сми-рено-извинителен дух, ставаше все по-голяма.
- Бъч...
- Моля те, остави ме да довърша. Изслушай ме и после ще се махна.
Той си пое дълбоко дъх и масивните му гърди издуха елегантното черно сако.
-Да стоиш далеч от мен, е единственият начин да бъдеш в безопасност. Но то не е, защото ти си слаба, а защото аз съм опасен. Знам, че нямаш нужда от ничие покровителство или защита.
Последва дълга пауза, в която Мариса го гледаше изпитателно.
- Докажи го, Бъч. Кажи ми какво се е случило с теб. Не е било автомобилна злополука, нали?
Бъч разтърка очи.
- Бях отвлечен от лесъри - обясни той и когато Мариса ахна, побърза да добави: - Не беше кой знае какво. Честна...
Мариса го прекъсна с вдигната ръка.
- Недей. Всичко или нищо. Не искам половинчати истини. Така унижаваш и двама ни.
Бъч изруга. И отново разтърка очи. После вдигна поглед към лицето й.
- 0'кей. Смятаме, че съм бил разпитван в продължение на дванайсетина часа.
Мариса сграбчи чаршафа под себе си толкова силно, че пръстите й изтръпнаха.
- Разпитван... как?
Не си спомням почти нищо, но ако се съди по пораженията, бих казал, че е било стандартната процедура.
- Стандартната... процедура?
- Електрошокове, побой, забиване на разни работи под ноктите на пръстите.
Той млъкна, но Мариса беше сигурна, че списъкът не свършва дотук. В гърлото й се надигна жлъчка. -О... Господи!
- Не мисли за това. Всичко свърши. Край. - О, Скрайб Върджин, как можеше да го каже!
- Защо... - Мариса се прокашля и си помисли, че след като толкова много настоява да научи истината, ще трябва да му покаже, че е в състояние да я понесе. - Тогава защо беше поставен под карантина?
- Сложиха нещо в мен - обясни Бъч и като извади копринената си риза от панталона, й показа черния белег на корема си. - Ви ме откри захвърлен в гората и го извади, но сега съм... свързан с лесърите.
Мариса настръхна и той пусна ризата си.
- Да, Мариса, лесърите. Убийците, които се опитват да изтребят твоята раса. Така че, повярвай ми, нуждата да науча какво са ми сторили, не е някаква глупава прищявка или опит да открия „истинското си аз". Вашите врагове са бърникали в тялото ми. Сложили са нещо вътре в мен.
- Ти... ти един от тях ли си?
- Не искам да бъда. Нито пък искам да нараня теб или когото и да било. Но точно там е проблемът. Има твърде много неща, които не знам.
- Бъч, нека ти помогна.
Той изруга.
- Ами ако...
- Няма „ако"! - отсече тя и си пое дълбоко дъх. - Не искам да те лъжа, наистина ме е страх. Но нямам намерение да ти обърна гръб и ти ще бъдеш глупак, ако ме принудиш да го направя.
Бъч поклати глава, в очите му проблеснаха възхищение и респект.
- Винаги ли си била толкова храбра?
- Не. Но явно, когато става дума за теб, наистина съм храбра. Е, ще ме допуснеш ли до себе си?
- Искам го. Чувствам, че трябва да го направя.
И все пак мина доста време, преди той най-сетне да прекоси стаята.
- Може ли да седна до теб?
Когато Мариса кимна и му направи място, той приседна на леглото. Матракът хлътна под тежестта му, а тялото на Мариса се докосна до неговото. Бъч дълго се взира в нея, преди да посегне към ръката й. Господи, дланта му беше толкова голяма и толкова топла!
Той се наведе и докосна пръстите й с устни.
- Искам да легна до теб. Не за да правим секс. Нищо такова. Просто...