Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Той си пое дълбоко дъх... и се намръщи. Доближи нос до ръката си и отново вдиша дълбоко. Какво, по дяволите, беше това? Дори през дрехите и въпреки вятъра, който духаше през счупения прозорец, ясно долавяше някаква миризма... и не, това не беше сладникавата воня на бебешка пудра, която, за щастие, беше изчезнала. Сега от него се излъчваше нещо друго.
Боже. Напоследък тялото му се беше превърнало в аромати-затор за въздух, който просто не можеше да реши на какво иска да мирише. Но поне този аромат му харесваше...
Ами ако... Не, невъзможно... Не, не беше това. Точка по въпроса.
Бъч извади мобилния си телефон и натисна едно от копчетата за бързо избиране.
- Само да те предупредя, че идвам - каза в мига, в който чу гласа на Ви от другата страна.
От слушалката долетя шумолене и дълбоко вдишване, сякаш Вишъс беше запалил цигара.
- Не се учудвам. Но как ще стигнеш дотук?
- С хондата на Сали Форестър.
- На кого?
- Нямам представа, задигнах я. Виж, не съм намислил нищо нередно.
- Да бе, да.
- Е, поне нищо, свързано с лесърите - уточни той. - Просто трябва да поговоря с Мариса.
Последва дълго мълчание.
- Ще ти отворя портата. По дяволите, мисът държи копелетата настрани вече седемдесет години, така че тук няма как да те проследят. А и не вярвам, че ти ни мислиш злото. Освен ако не си заривам главата в пясъка?
Бъч си намести шапката и отново усети непознатата миризма.
- Слушай, Ви... с мен се случва нещо странно.
- Какво?
- Мириша на мъжки парфюм.
- Браво на теб. На жените това им харесва.
- Вишъс, мириша като „Obsession for Men", само дето изобщо не съм си слагал, ако ме разбираш.
От другата страна на линията настана мълчание. После:
- Хората не се обвързват.
- О, нима? Защо не го кажеш на централната ми нервна система и на потните ми жлези? Бас държа, че ще им е интересно да го научат.
- И го усети, след като бяхте заедно в болницата?
- Оттогава стана по-осезаемо, но мисля, че надуших нещо подобно и по-рано.
- Кога?
- Веднъж, когато я видях да се качва в колата на някакъв мъжки вампир.
- Кога беше това?
- Преди около три месеца. Даже си извадих пистолета, когато ги видях.
Тишина.
- Бъч, хората не се обвързват като нас.
- Знам.
Ново мълчание. После:
- Някаква вероятност да си осиновен?
- Не. А в семейството ми няма вампири, ако това ти се върти из главата. Ви, човече, нали пих от кръвта ти? Сигурен ли си, че не съм се превърнал в...
- Генетиката е единственият начин. Това с ухапването и превръщането във вампир са пълни глупости. Виж, ще те пусна да влезеш и ще си поговорим, след като се видиш с нея. А, да, и още нещо - Рот няма нищо против да пообработим лесърите, за да разберем какво са ти сторили. Но иска ти да стоиш настрани.
Бъч стисна волана с всичка сила.
- Да върви по дяволите! Часове наред си отстоявах правото на разплата. Пролях кръвта си за възможността да им сритам задниците, за да науча истината.
- Рот...
-... е страхотен тип, но не ми е крал. Така че ще му се наложи да отстъпи.
- Той само иска да те предпази.
- Кажи му, че няма защо да се хаби.
Ви процеди няколко звучни ругатни на Древния език, после измърмори:
- Добре.
- Благодаря ти.
- И още една подробност, ченге. Мариса е гостенка на Братството. Ако откаже да те види, ще трябва да те изритаме навън.
- Ако откаже да ме види, сам ще си тръгна, обещавам.
КОГАТО ЧУ ПОЧУКВАНЕТО НА ВРАТАТА, МАРИСА ОТВОРИ ОЧИ И погледна часовника. Десет сутринта, а тя изобщо не бе мигнала. Господи, беше изтощена!
Но пък отвън може би стоеше Фриц, за да й съобщи какво е станало с вещите й.
- Да?
Вратата се отвори, разкривайки едра, тъмна сянка с бейзболна шапка.
Мариса седна в леглото, притиснала завивките към голите си гърди.
- Бъч?
- Здравей.
Бъч си свали шапката и я стисна в едната си ръка, прокарвайки другата през косата си.
С помощта на волята си Мариса запали една свещ.
- Какво правиш тук?
- Ъ-ъ-ъ... исках лично да се уверя, че си добре. А телефонът ти... - Погледът му попадна върху изскубнатия телефонен кабел и той повдигна вежди.-Ъ-ъ-ъ... телефонът ти не работи. Може ли да вляза за минутка?
Мариса си пое дълбоко дъх и единственото, което усети, беше мирисът на Бъч - той се вля в нея и разцъфтя в тялото й. „Копеле — помисли си. - Неустоимо копеле. "