Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Къде са нещата ти?
- Вкъщи... в къщата на брат ми... ъ-ъ-ъ... на Хавърс. Когато се върнах от Съвета на принцепсите, заварих всичко, което притежавам, прибрано в кашони. Но може да си останат там, докато реша къде...
- Фриц! - повиши глас Рот и когато догенът се появи ти-чешком, нареди: - Отиди у Хавърс и донеси нещата й. Вземи лекотоварния автомобил и нека някой да дойде с теб да ти помогне.
Фриц се поклони и се отдалечи по-бързо, отколкото можеше да се очаква от едни възрастен доген.
Мариса се опита да намери подходящите думи. -Аз... аз...
- Ще ти покажа стаята ти - каза Бет. - Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.
И тя я поведе към широкото стълбище. Докато се изкачваха, Мариса хвърли поглед през рамо. Стиснал зъби, Рот имаше толкова безмилостно изражение, че тя се закова на място.
- Сигурен ли си? - попита го тя и той придоби още по-свиреп вид.
- Брат ти притежава забележителната дарба да ме изкарва извън нерви.
- Не искам да ви създавам неудобства. Рот изобщо не й обърна внимание.
- Заради Бъч е, нали? Ви ми каза, че си отишла в стаята му и си го върнала от оня свят. Нека позная - на Хавърс никак не му е харесала близостта ти с нашия човек.
Неспособна да говори, Мариса кимна.
- Както казах, брат ти адски ми лази по нервите. Бъч е наше момче, дори и да не е член на Братството. Всеки, който държи на него, държи и на нас. Така че, що се отнася до мен, можеш да останеш тук до края на живота си.
С тези думи Рот заобиколи стълбището, като не спираше да ругае:
- Проклетият му Хавърс. Шибан идиот! Ще потърся Ви, за да му кажа, че си тук. Бъч го няма, но Ви ще знае къде да го открие.
- О, не... няма нужда да...
Рот нито спря, нито забави крачка, което й напомни, че никой не може да казва на краля какво да прави. Дори и ако искаше да му каже да не се тревожи.
- Е - промърмори Бет, - поне в момента не е въоръжен.
- Учудена съм, че толкова го е грижа.
- Шегуваш ли се? Та това е отвратително. Да те изхвърли на улицата точно преди изгрев слънце! Както и да е, нека ти помогна да се настаниш.
Бет я дръпна лекичко, но Мариса стоеше като закована.
- Ти ме посрещна толкова любезно. Как може да си толкова...
- Мариса - прекъсна я Бет; тъмносините й очи гледаха сериозно. - Ти спаси онзи, когото обичам. Когато го простреляха и моята кръв не беше достатъчно силна, ти му спаси живота, като му даде да пие от китката ти. Така че нека да сме наясно за едно - няма абсолютно нищо, което не бих направила за теб.
Когато слънцето изгря и лъчите му нахлуха в апартамента, Бъч се събуди, възбуден и потриващ бедра в събраните на топка сатенени чаршафи. Тялото му беше плувнало в пот, кожата му беше свръхчувствителна, ерекцията му пулсираше.
Замаян, неспособен да разграничи действителност от фантазия, той посегна надолу. Разкопча колана си. Проправи си път през панталона и боксерките.
Образът на Мариса изпълваше съзнанието му, половината от картините бяха плод на съня, в чиято опияняваща прегръдка се намираше допреди малко, другата половина на спомените. Той се сля с ритъма на ръката си, без да е сигурен дали усеща собствения си допир... Може би беою тя... Господи, как искаше да е тя!
Очите му се притвориха, гърбът му се изви в дъга.
„О, Господи! Толкова е хубаво. "
В този миг се събуди.
Когато осъзна какво прави, се вбеси. Сърдит на себе си и на всичко, което се случваше, той изля целия си гняв върху себе си - ръката му стана груба, от устните му се откъсна проклятие и той свърши. Не можеше да го нарече оргазъм. По-скоро и членът му беше изругал заедно с него.
Скован от ужас, той събра сили и сведе поглед надолу.
И се отпусна облекчено на леглото. Поне едно нещо отново беше нормално.
След като си събу панталона и се забърса с боксерките, Бъч отиде в банята и пусна душа. Докато стоеше под струята, мислеше единствено за Мариса. Тя му липсваше, жадуваше я толкова силно, че чак го болеше. Раздираше го неутолимо желание, като онова, с което трябваше да се пребори миналата година, когато отказа цигарите.
Само че за това още не беше измислена лепенка.
Когато излезе от банята, увил кърпа около кръста си, чу мобилният телефон да звъни. Разрови възглавниците и най-сетне го намери.
- Да, Ви? - изскрибуца той в слушалката.
Както всяка сутрин, и сега гласа му никакъв го нямаше - звучеше като двигател на кола, който отказва да запали. Ето още едно нещо, което си беше нормално.