![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Бях сигурен, че след настоящите проблеми в компютърните комуникации всички ще се втурнат към нашата мрежа. Очаквах, че досега ще сме поне десет-петнадесет процента напред. Напразни надежди, а, Нат?
— Има още един фактор срещу нас, Джером. Нямаше как да го предвидим в плановете.
— И той е?
— Говорих с Бил Фореш. Помниш ли го?
— Разбира се.
Грей му разказа за скритата директория в системите на „Чейс“.
— Нямам представа какво има там вътре, но ако бях на мястото на Фореш, щях да съм изплашен до смърт. Страх го е да напусне системата и да се включи в Глоубнет. Възможно е да загуби цялата си информация.
— Не може да няма копия — каза Джером.
— Всичките му файлове до тридесети септември са на дискети. Но оттогава с всеки изминал ден опасността става все по-голяма. Сигурен съм, че същото важи и за останалите компании, които очаквахме да привлечем.
— Говорил ли си и с други?
— С десетки, Джером. Знаеш, че се отказахме от агресивната концепция и решихме да не пришпорваме продажбите. След рекламата в „Уолстрийт Джърнъл“ получихме неколкостотин обаждания. Повечето искаха да знаят дали можем да ги откачим от мрежата, без да ги унищожим. Не можем да им гарантираме подобно нещо.
— Нейтън, ние сме на ръба. Забавянето на печалбите може да ни убие.
— Да, знам, Джером.
— Как върви разследването? ФБР?
— Правят онова, за което им се плаща. Опитват се да открият престъпника.
— Трябва да направиш всичко възможно, за да им помогнеш, Нат. Ако не излезем от мъртвото вълнение скоро, авантюрата ще ни излезе доста солена.
— Правя каквото мога, Джером.
Уестин остави слушалката на мястото й и се облегна на стола.
Проблемът беше, че му харесваше да бъде милиардер. Обичаше да мисли за себе си като за затворен в себе си, ексцентричен богаташ. Така журналистите непрекъснато се опитваха да разберат нещо повече за него и продължаваха да пишат какви ли не щуротии. Беше много забавно.
Той, разбира се, веднага можеше да им покаже приходите си. Беше сигурен, че в момента са доста над един милиард долара. Моментното забавяне едва ли им се беше отразило особено. Без да броим няколкото блестящи инвестиции — той притежаваше няколко важни сгради в Ню Йорк, Чикаго и Лондон, — беше вложил стотици милиони във фирмите на Нейтън, Джийн, Дарла и Меоши. И ако те не започнеха да се изплащат скоро, месечните му приходи щяха да стигат само за поддържането на някой неизвестен укротител на змии.
Е, ако всичко се провалеше, щяха да му останат няколко мизерни милиона. Това не беше достатъчно за Уестин. Милиардерът винаги трябва да поддържа имиджа си.
Джорджия сякаш се материализира в очертанията на вратата. Беше гола и лунната светлина съблазнително очертаваше всички извивки на тялото й. Пак му се прищя да е художник.
— Има ли някакви проблеми, Джером?
— Вчера говорихме за това. Нисък обем на продажбите.
— Ще се оправи.
— Надявам се. Много си красива, Джорджия.
Тя заобиколи бюрото и застана пред него.
— Знаеш ли какво ще направим?
— Какво?
— Ще се махнем за няколко дни.
— Джорджия…
— Точно от това имаме нужда. Не си излизал от замъка с месеци.
Вярно беше. Последните няколко месеца беше прекарал в очакване на двадесети октомври. Не можеше да се сети за нещо позитивно или творческо, което беше правил напоследък. Само чакаше.
— Трябва да разберем как ще потръгнат продажбите, Джорджия. Едва тогава можем да излетим за някъде.
— Все едно, не можеш да направиш нищо в момента.
— Можем да заминем за Ню Йорк и да се опитаме да помогнем.
— Нат ще се оправи. Да заминем за Париж.
— Ами…
— За три дни.
Уестин въздъхна дълбоко и взе ръцете й в своите.
— Само три.
Кейси Конрад паркира колата си в пристроения гараж от западната страна на терминала, взе раницата си и заключи вратата. Като се има предвид окаяния вид на автомобила, едва ли някой щеше да си направи труда да го разбива.
Той хвана раницата си в ръка и тръгна към терминала. Токовете на ботушите му отекваха в огромното помещение. Ботушите бяха направени от кожа на гърмяща змия. Беше се изръсил триста долара за тях. Освен това носеше тесни „Левис“, карирана каубойска риза тип „Гарт Брукс“ с разкопчана яка, дебело вълнено сако и бяла „Стетсън“ с широка периферия. Беше направил всичко възможно, за да се превърне в истински каубой.
Напусна хижата в три часа сутринта и през по-голямата част от пътуването непрекъснато се улавяше, че опипва бузите си с ръка. Чувстваше се доста странно без брада. До такава степен беше свикнал с нея, че сега сякаш бе гол. Трябваше да напрегне волята си до краен предел, за да държи ръцете си далеч от лицето.