Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
«О, по дяволите!» Защо го бе направила?
— Съжалявам. Съжалявам. Аз…
— Не, всичко е наред — той легна по гръб и вдигна ръка към устата
си. Потърка пръсти напред-назад, сякаш я изтриваше от устните си.
Тя въздъхна тежко и шумно и той попита: — Какво има?
— Толкова ли съм противна?
Зи отпусна ръка.
— Не.
«Каква лъжа.»
— Може би ще е по-добре да ти донеса гъба от банята?
Понечи да скочи от леглото, но той я стисна силно за ръката.
— Това бе първата ми целувка, окей? Просто не я очаквах.
Бела спря да диша. Как бе възможно?
— О, за Бога, не ме гледай така! — пусна ръката й и продължи да
гледа втренчено тавана.
Първата му целувка…
— Зейдист?
— Какво?
— Ще ми позволиш ли да те целуна отново?
Настъпи дълга пауза. Тя се придвижи с няколко сантиметра към него, избутвайки одеялата и чаршафите.
— Няма да те докосна никъде другаде. Само моите устни върху
твоите.
«Обърни глава — опита се да му предаде мислите си. — И ме
погледни.»
И той го направи.
Бела не изчака да я подкани, нито пък да промени решението си.
Притисна леко устните си до неговите, а после вдигна глава. Тъй като той
не помръдна, го целуна отново, като този път погали устните му с език.
Дъхът му заседна в гърлото.
— Зейдист?
— Да — прошепна той.
— Отпусни се. Заради мен.
Като внимаваше да му остави пространство, тя се подпря на ръце и
отново доближи лице до неговото. Устните му бяха шокиращо меки, с
изключение на мястото, където бяха прорязани от белега. За да го увери, че това тяхно несъвършенство не е от значение за нея, преднамерено
насочваше милувките и целувките си натам, отново и отново.
И ето че се случи — той я целуна в отговор. Бе възможно най-лекото
движение на устните му, обаче тя го усети с цялата си същност. Той
повтори, а тя нададе стон, за да му покаже удоволствието си и му остави
инициативата.
Бе така колеблив… Докосваше устните й леко като перце. Целуваше я
сладостно и внимателно. Вкусът му бе като на ябълки, примесени с мъжки
подправки. Допирът на устните им, макар и лек, я караше да изпитва
болезнена възбуда.
Тя облиза устните му и той се отдръпна рязко.
— Не знам накъде води всичко това.
— Напротив, знаеш — наведе се към него, за да запази близостта. —Наистина знаеш.
— Но…
Тя заглуши протестите му с целувка и не след дълго той отвърна на
нежностите й. Този път, когато езикът й го погали, той разтвори устни, които отговориха на ласките й — топли и влажни. Езиците им се
преплетоха за кратко… и после той бе в устата й — галеше, търсеше.
Бела усети как желанието му се събужда, как горещината и нуждата в
огромното му тяло нарастват. Жадуваше той да протегне ръка и да я
притисне към себе си. Обаче той не го направи. Тя се отдръпна и го
погледна. Бузите му горяха, очите му блестяха. Изгаряше от желание за
нея, но не направи нищо, за да засили близостта им. И нямаше да направи.
— Искам да те докосна — каза Бела.
Но когато вдигна ръка, той замръзна и стисна силно китката й. Тя
усещаше страха, който се надигаше в него и го правеше напрегнат. Зачака
го да реши. Не искаше да го притиска.
Хватката му бавно се отпусна.
— Само… не бързай толкова.
— Обещавам.
Започна от ръката му — прокарваше пръсти нагоре и надолу по
гладката му, лишена от косми кожа. Той следеше движенията й с
подозрителен поглед, от който тя не се обиждаше. Мускулите му
трепваха, когато ги докоснеше. Галеше го бавно, за да му позволи да
свикне с докосването й, и когато се увери, че ласките й вече не
предизвикват смущение и неудобство се наведе и притисна устни към
бицепса му. После целуна рамото му. Ключицата му и най-накрая —мястото малко над гърдите му.
Устните й се спуснаха към зърната му.
Когато вече бяха близо до сребърната халка с малката топчица тя
вдигна поглед към него. Очите му бяха толкова широко отворени, че
изглеждаха почти напълно изтъкани от бяло. Черните ириси бяха просто
незабележими кръгчета.
— Искам да те целуна тук — каза тя. — Съгласен ли си?
Той кимна и облиза устни.
В мига, в който устните й го докоснаха, тялото му се изви в рязко
конвулсивно движение. Тя не спря. Засмука зърното ведно с халката и
завъртя езика си около него.
Зейдист изстена, ниският гърлен звук се зараждаше още в гърдите му.
След това си пое въздух със съскане. Главата му се отпусна върху
възглавницата, но той я наклони под ъгъл, така че да може да продължи