Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Нека да погледна, ако обичате.
Взе сака за голф от стреснатия служител и надникна в него. Като внимаваше да не докосва никой от стиковете, тя се наведе и се вгледа в онзи, който беше без калъф. Извитата стоманена главичка на стика беше покрита с тъмнокафяви петна. Дори с просто око се виждаха късчетата кожа и косми, полепнали по метала.
— Някой да извика шериф Алшорн — каза тихо Елвира. — Съобщете му, че по всяка вероятност съм открила оръжието на престъплението.
Два часа по-късно Елвира и Уили бяха посетени във вилата си от шериф Алшорн.
— Добра работа, Елвира — призна Скот някак си неохотно. — Ако онзи кеди беше почистил стика, щеше да бъде унищожено ценно доказателство.
— ДНК? — попита Елвира.
Алшорн сви рамене.
— Може би. Знаем, че това е било оръжието на престъплението, знаем и че е било взето от сака за голф на бившата съпруга. Сакът се е намирал в багажника на незаключената й кола на паркинга.
— Което означава, че всеки би могъл да го вземе и после пак да го остави — допълни Уили.
— Всеки, който е знаел, че е там — обади се Елвира. — Нали така, Скот?
— Да.
— Не съм докоснала този стик, но ми се стори, че от него би станало доста опасно оръжие. Права ли съм?
Челото на Елвира се смръщи, което винаги бе знак, както се изразяваше тя, че си е сложила „шапката за мислене“.
— Да, от него е станало страшно оръжие — съгласи се Скот. — Стиковете с клиновидни накрайници са най-тежките.
— Не го знаех. Ако възнамерявах да фрасна някого по главата със стик за голф, мисля, че бих грабнала първия, който ми попадне.
— Елвира — рече Скот и поклати глава, — може би просто трябва да те взема на служба при мен.
— Да, и аз стигнах до същия извод. Някой, който играе голф или поне разбира от голф, е избрал този стик за срещата си с Котър снощи.
— И ти се спираш на Боби Крендъл, нали?
Той сви рамене.
— Или на майка му по съвсем разбираеми причини.
Елвира се замисли за Боби, за уплашеното му красиво младежко лице, за опита му да се оправдае, като изтъкне, че винаги до този момент сам е изплащал загубите си. Предполагаше и вероятно не беше далеч от истината, че Надин винаги го бе измъквала, и той се беше втурнал към нея, очаквайки отново да го направи. Снощи Елвира бе видяла със собствените си очи как той беше осъзнал, че този път майка му е безсилна да го спаси. А беше съвсем ясно, че Надин би сторила всичко, за да не отиде синът й в затвора. Дори беше казала, че…
— Положението и на двамата не изглежда розово — изрече бавно тя, — но знаеш ли какво, Скот? И двамата са невинни. Усещам го с костите си.
Намираха се в дневната на вилата. Плъзгащата се стъклена врата беше отворена и свежият хладен бриз откъм Тихия океан бе прогонил обедната жега.
Откъм вътрешното дворче се чуха препускащи стъпки, после изведнъж Надин бутна плъзгащата се рамка.
— Елвира, помогни ми — изхлипа тя. — Боби ще признае, че е убил Котър. Спри го, моля те, спри го. — После видя шерифа. — О, господи! — изпищя тя.
Скот се изправи.
— Мисис Хейуърд, по-добре ще е да ида да намеря сина ви и да видя какво има да ми каже.
А на вас предлагам да надникнете в собственото си сърце и да помислите защо внезапно е изпитал нуждата да се признае за виновен в убийство.
Скот Алшорн и двама заместник-шерифи отведоха Боби Крендъл в полицейското управление на Монтерей Каунти. След няколко минути Надин, придружена от Елвира и Уили, ги последва с лимузината на минералните бани.
Надин беше престанала да хлипа. Напълно мълчалива по време на краткото пътуване, когато стигнаха управлението, тя пожела да се види с шерифа.
— Имам да му казвам нещо много важно — рече тя.
Елвира веднага усети какво възнамеряваше да направи Надин.
— Надин, искам да извикаш адвокат, преди да започнеш да говориш.
— Адвокатът не може да ми помогне. Никой не може.
Отведоха ги до чакалнята, където останаха, докато Скот не изпрати да ги повикат час по-късно. До този момент Елвира вече беше толкова разтревожена, че едва не забрави да включи микрофона в брошката си слънце.
— Къде е Боби? — попита Надин, когато най-сетне ги въведоха в кабинета на Скот.
— Чака да напечатат самопризнанията му на пишеща машина.
— Той няма какво да признава — извика Надин. — Аз…
Скот я прекъсна.
— Мисис Хейуърд, не казвайте нито дума, преди да сте ме изслушали. Чували сте за предупреждението Миранда, нали?