Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Да.
Елвира усети как ръката на Уили се протегна да я успокои, докато Скот четеше правата на Надин, след което я накара да прочете текста сама и я попита дали е разбрала всичко.
— Да, да, знам, че мога да поискам адвокат.
— Много добре. — Скот се обърна към един полицай. — Доведи стенографката. Елвира, вие с Уили изчакайте отвън.
— О, не, нека останат, моля ви. — Надин трепереше.
Елвира я прегърна.
— Нека остана с нея, Скот.
Надин започна признанието си направо.
— Позвъних на Котър в апартамента. Казах му, че трябва да говоря с него.
— В колко часа беше това?
— Аз… не съм сигурна. Бях си легнала. Не можех да заспя.
— За какво искахте да говорите с него? — попита Скот.
— Възнамерявах да му кажа за кражбата на бижутата и да го помоля да не обявява изчезването им. Елвира, ти си толкова умна. Мислех си, че може би, просто може би ще откриеш кой ги е взел. Аз наистина си бях сложила някои от тях онази вечер. Доста хора изразиха възхищението си и всички тези хора са тук. Вероятно всичко е в сейфа на някоя от вилите.
— Той съгласи ли се да се срещнете? — попита Скот.
— Да, на игрището за голф.
— Защо не в апартамента? — попита Елвира. — Ти си му съпруга.
— Той… той каза, че искал да се поразходи, а игрището е по средата на пътя и за двама ни.
Обясни ми точно как да стигна дотам.
— Защо взехте стик за голф?
Надин прехапа устната си.
— Котър често освирепяваше. Страхувах се, че ако се вбеси… И точно така стана. Когато му казах за кражбата и за парите за застраховката, той ужасно се ядоса. Вдигна ръка и се опита да ме удари. Аз се отдръпнах, вдигнах стика и… — Гласът й изтъня. После тя прошепна: — Не си спомням да съм го удряла, но после той лежеше там и знаех, че е мъртъв.
— Оставили сте стика за голф обратно в колата на Елиз Хейуърд?
— Да. Просто исках да се отърва от него.
— Защо в нейната кола?
— Знаех, че държи стикове там. Виждала съм я с тях. На излизане от минералните бани минах през паркинга.
Не само челото, но цялото лице на Скот се бе смръщило от мисли.
— Признанията ви са по-приемливи от тези на сина ви — рече той. — Съжалявам за вас, мисис Хейуърд. Щяхте да направите на Боби много по-голяма услуга, ако го бяхте оставили да си понесе заслуженото за присвояването на вноската за застраховката. Щеше да се справи. Предпочиташе да се озове в газовата камера, отколкото да позволи да бъдете арестувана за убийството на съпруга си. Сега мога да ви кажа, че признанията му не бяха убедителни.
Скот се изправи.
— Когато напечатат показанията ви и ги подпишете, ще бъдете официално обвинена в убийство. В момента сте арестувана по подозрение в убийство първа степен.
Елвира и Уили бяха отишли в полицейското управление с Надин, а сега се връщаха оттам с Боби. Отдаден на мъката си, той се беше свил в колата с опряна на скръстените си длани брадичка и с полузатворени очи. Цялото същество на Елвира преливаше от майчински инстинкти. Толкова страда, мислеше си тя, и обвинява себе си. Накрая го заговори:
— Боби, ще останеш във вилата на майка си, нали?
— Да, ако баронеса фон Шрайбер разреши. Майка ми я е ангажирала само до събота.
— Знам, че Мин ще намери къде да те настани. — Обърна се към Уили. — Мисля, че ще е добре с Боби да прекарате заедно останалата част от деня. Заведи го в гимнастическия салон или при басейна.
Стисна устни, тъй като не искаше да дава празни обещания. Но докато лимузината минаваше по Севънтийн Майл Драйв реши да каже каквото имаше:
— Боби, знам, че не си убил Котър Хейуърд, а съм също толкова сигурна и че майка ти не го е направила. Тя си мисли, че така защитава теб, точно както и ти си мислеше, че защитаваш нея. Сега искам истината. Какво стана, след като с Уили си тръгнахме снощи?
Лицето на Боби се озари от слаба надежда. Той отметна назад тъмнорусата си коса, която толкова приличаше на тази на майка му.
— С мама бяхме доста отчаяни. Тя беше сигурна, че Котър ще се замисли върху това защо не е сложила нито едно от бижутата на вечеря, ето защо смяташе, че ще е по-добре да му каже за случилото се, вместо да чака до събота. После и двамата си легнахме. Известно време я чувах да плаче, но не знаех дали трябва да отида при нея. След това съм заспал.